— Благородни дами, предишната новела ме наведе на мисълта да ви разкажа какво се случило на друг един ревнивец, защото съм на мнение, че жените на ревнивите съпрузи постъпват много добре, като им изневеряват, особено в случаите, когато те нямат никакво основание да изпитват ревност. Ако съставителите на законите вземаха предвид всички обстоятелства, аз мисля, че в такива случаи те би трябвало да налагат на жените същото наказание, каквото се налага на оня, който нанася повреда другиму, с цел да защити себе си; защото ревнивците тровят живота на младите жени и гледат само как да ги уморят. Тия жени седят затворени по цяла неделя, грижейки се за дом и семейство, а дойде ли празник, и те, както всички други, искат да се поразвлекат, да си поотпочинат и повеселят така, както правят селяните в селата, занаятчиите в градовете и съдиите — в съдилищата; както е направил и сам Господ Бог, решавайки на седмия ден да си отдъхне от всички свои дела; както е писано във всички свещени и граждански закони, които за прослава на Бога и от грижа за общото благо разграничават работните дни от дните за почивка. Но ревнивците не са съгласни, напротив, те правят всичко възможно, та празниците, които са дни на радост за всички, да се превърнат за техните жени в дни на още по-голяма печал и страдание; затуй затварят жените си в къщи и не ги пускат никъде; само човек, който го е изпитал на гърба си, би могъл да каже какъв гнет представлява това за клетите жени. По тая причина аз съм на мнение, че онова, което всяка жена погажда на споя съпруг, ревнуващ я без основание, заслужава похвала, а не порицание.
И така, на времето и Римини живял богат търговец, притежател на безброй имения и на много пари; той бил женен за голяма красавица, която ревнувал извънредно много; не че имал причини — напротив, той много и обичал, смятал я за много хубава, знаел, че тя правела всичко възможно, за да му се хареса, но си въобразявал, че всички са влюбени в нея, че всички я мислят за голяма хубавица и че самата тя се старае да се хареса не само на него, а и на другите мъже, което показва колко лош и неразумен човек бил той. Поради своята ревност той я тормозел непрекъснато и я подлагал на такъв надзор, какъвто дори тъмничарите в затворите не упражняват над осъдените на смърт. Жената не само нямала възможност да отиде ни на сватба, ни на някое празненство, ни на църква, ни да прекрачи прага на дома си, ами не смеела и до прозореца да се доближи, камо ли да погледне нещо извън къщи; поради това животът й бил непоносим и колкото повече съзнавала, че няма никаква вина, толкова по-трудно й било да търпи тоя гнет. И понеже мъжът й я обиждал несправедливо, тя намислила да се утеши, потърсвайки начин да постъпи така, че да има поне за какво да бъде обиждан. По нямало как да се доближи до прозореца, за да подскаже че някакъв начин на някой минувач по улицата, че не би имала нищо против неговата любов; един ден тя се сетила, че в съседната къща живеел красив и приятен младеж и намислила, ако намери някаква пукнатина в стената, да почне да гледа през деня, докато види младежа и успее да си поговори с него; след това, ако той пожелае, да му дари любовта си и ако намери начин, да се среща от време на време с него, та хем да се поразтуши от своя злополучен живот, хем да излекува мъжа си от тая язва, дето се е вселила в него.
Затова, щом мъжът й излизал от къщи, тя тръгвала да оглежда стената; не щеш ли, един ден, когато влязла в едно по-закътано място, забелязала съвсем случайно малка пукнатина в стената; доближила се, погледнала през нея и въпреки че не се виждало добре, забелязала, че от другата страна има някаква стая; тогава си рекла: „Ако това е стаята на Филипо (така се казвал младият й съсед), работата е наполовина готова.“ Наредила на слугинята си, която много й съчувствувала, да разузнае най-предпазливо чия е тая стая; оказало се, че това било спалнята на младежа, който живеел там съвсем самичък. Тогава дамата започнала често да застава до пукнатината и щом усетела, че младежът е там, почвала да хвърля камъчета и клечки, докато най-сетне младежът се приближил до стената, за да разбере какво става. Тя му се обадила тихичко, той я познал и й отвърнал; тя използувала случая и му казала всичко, от което той останал много доволен и разширил пукнатината откъм стаята си, но така, че никой да не може да забележи какво е направено; после те често се срещали на това място, разговаряли, докосвали си ръцете, но поради строгия надзор, който ревнивецът упражнявал, повече от това не могли да направят.
