След като се изповядала и получила опрощение на греховете си, тя станала и отишла да чуе литургията. А злощастният ревнивец, ръмжейки от гняв, съблякъл свещеническото расо и се прибрал у дома си, като изгарял от желание да залови жена си и свещеника, за да им даде да разберат и на нея, и на него. Щом се върнала от църква, жената разбрала по лицето на мъжа си, че добре го е наредила тъкмо за празника, въпреки че той се мъчел да прикрие какво е извършил и какво, както си въобразявал, е успял да научи. А тъй като си бил наумил още същата нощ да застане край входната врата и да издебне свещеника, той казал на жена си: „Слушай, налага ми се да вечерям и да спя вън от къщи; затова затвори добре входната врата, затвори вратата откъм стълбата, заключи и вратата на твоята стая и като ти се доспи, легни си.“ Жена му отвърнала: „На добър час!“ Като дошло време, тя се доближила до пукнатината на стената и почукала, както се били уговорили с Филипо; той се приближил веднага, дамата му разказала какво е направила тая сутрин, какво казал мъжът й, след като се наобядвали, а после добавила: „Сигурна съм, че той няма да излезе от къщи, ами ще остане да дебне край вратата: затова гледай тая нощ да се вмъкнеш у нас през покрива, за да прекараме заедно.“ Младежът се зарадвал много и казал: „Мадона, оставете това на мен.“
Щом се стъмнило, ревнивецът се въоръжил и се скрил тихомълком в една стая на долния етаж, а жена му заповядала да залостят всички врати, особено тая, дето била насред стълбата, та, ако рече, ревнивецът да не може да се качи горе. Младежът пък успял да се промъкне, без никой да го усети, и когато си рекли, че е време, двамата легнали в постелята и започнали да си доставят един на друг и удоволствие, и утеха; на разсъмване младежът се прибрал у дома си. А клетият ревнивец, който останал без вечеря и треперел от студ, прекарал цяла нощ с оръжие в ръка, очаквайки да издебне свещеника; тъй като не можел повече да издържи, малко преди разсъмване той си легнал в стаята на долния етаж и спал до към третия час. По това време входната врата била вече отворена, затова, като се събудил, той се престорил, че се прибира отнякъде, влязъл у дома си и се нахранил. Малко след това пратил някакво момче (уж прислужника на свещеника, пред когото жена му се изповядала), като му заръчал да я попита дали е идвал при нея човекът, за когото е ставало дума. Жена му познала много добре пратеника и отвърнала, че тоя човек не е идвал и че ако престане да я посещава, възможно е и тя да престане да мисли за него, макар и да не й се искало да стане така.
Какво да ви разказвам по-нататък? Ревнивецът прекарал много нощи край вратата в желанието си да издебне свещеника, а през това време жена му се забавлявала непрекъснато със своя любовник; най-сетне ревнивецът не издържал и запитал гневно жена си какво е казала на свещеника, когато отишла да се изповядва. Жена му отвърнала, че няма да му каже, защото няма да е нито прилично, нито редно. Ревнивецът викнал: „Ах, ти, престъпнице такава! Аз знам много добре какво си казала на свещеника; искам да узная кой е тоя свещеник, когото ти толкова обичаш и който спи всяка нощ с тебе благодарение на своите магии; или ще ми кажеш, или ще те заколя.“ Жената отвърнала, че не е вярно, че в никакъв свещеник не е влюбена. Ревнивецът викнал: „Как? Та нали си признала тая работа пред свещеника, при когото отиде да се изповядваш?“ Жена му възразила: „Ти го знаеш с такива подробности, сякаш не той ти го е казал, ами като че ли и ти си бил там; да, вярно е.“ Ревнивецът я подканил: „Хайде, кажи ми кой е тоя свещеник! Казвай веднага!“
