И така, вие трябва да знаете, че едно време в нашия град живял богат търговец на име Аригучо Берлингиери; от глупост (нещо, което търговците и днес продължават да вършат, и то ежедневно) той намислил да стане благородник посредством брак и се оженил за една млада жена, на име мадона Сизмонда, която никак не му подхождала. Понеже той пътувал много, както обикновено правят търговците, и стоял малко при нея, тя се влюбила в един младеж, на име Руберто, който я ухажвал доста отдавна; но след като станали близки и връзката с Руберто й доставяла голяма наслада, дамата вероятно не ще да се е възползувала от тая близост с нужната предпазливост, защото Аригучо, дали задето подочул нещичко, или пък усетил работата, но изведнъж се превърнал в безумен ревнивец; прекъснал своите пътувания, зарязал всичките си работи и се отдал едва ли не на едно-единствено нещо — започнал да упражнява над жена си най-строг надзор и дори не си лягал, преди да се увери, че жена му е вече в леглото; а мадона Сизмонда се измъчвала, защото нямало как да се вижда със своя Руберто.
Тя дълго мислила и премисляла какво да стори, за да се среща с него (а и той настоявал непрекъснато за това), и най-сетне измислила. Тъй като стаята й гледала към улицата, а тя забелязала неведнъж, че Аригучо трудно заспивал, но след това сънят му бил дълбок, намислила следното: към полунощ Руберто да дойде пред входната врата, тя да слезе да му отвори, да го въведе и докато мъжът й спи дълбоко, двамата да прекарат известно време заедно. И за да може да разбере кога е дошъл Руберто, без никой друг да усети, тя решила да пусне през прозореца един канап, чийто долен край да стига до земята, а другия му край да прекара по пода до леглото си, като денем го крие под бельото, а вечер го завързва за палеца на единия си крак. Тя заръчала да обяснят на младежа всичко с най-големи подробности и да му кажат, щом дойде, да дръпне канапа: ако мъжът й спи, тя ще пусне капана и ще слезе да му отвори, ако ли още не е заспал, тя ще издърпа канапа към себе си — значи, да но и чака.
Това се харесало на Руберто и той почнал често да прескача до дома й, като понякога успявал да бъде с нея, а понякога — не. Двамата продължили да си служат с таи хитрост, ала за беда една нощ, докато жена му сияла, Аригучо протегнал крак и закачил случайно канапа; после го напипал, видял, че е вързан за палеца на крака на жена му и си рекъл: „Тая работа хич не ми се вижда чиста.“ Проследил канапа, забелязал, че се спуска през прозореца, и се уверил в своето предположение; затова го отрязал внимателно, вързал го за крака си и зачакал да види какво ще стане по-нататък.
Малко след това Руберто пристигнал, дръпнал канапа, както правел и друг път, и Аригучо го усетил; но той не бил завързал добре канапа за палеца си, а Руберто го издърпал толкова силно, че го изтеглил и изтълкувал това като знак да почака; така и направил. Аригучо побързал да стане, грабнал оръжието си и се спуснал към входната врата, за да разбере кой е дръпнал канапа и да му даде да се разбере. Макар и търговец Аригучо бил смел и силен мъж; като стигнал до вратата, той започнал да я отключва, но не така тихо и предпазливо, както правела жена му, затова Руберто, който чакал отвън, щом чул шума, решил (както и било), че самият Аригучо е слезнал да отваря вратата, поради което хукнал да бяга, а търговецът се спуснал да го гони. Руберто избягал доста далеч, но тъй като и той бил въоръжен, спрял се, измъкнал шпагата си и приел боя: единият нападал, другият се защищавал.
Когато Аригучо отворил вратата на стаята, дамата се събудила и като видяла, че канапът, който тя вързала за палеца си, е отрязан, веднага се досетила, че измяната й е разкрита; а щом разбрала, че Аригучо е хукнал да преследва Руберто, скочила от леглото и предполагайки какво може да я сполети, извикала слугинята си, която била в течение на цялата работа; убедила я да легне вместо нея в леглото и я замолила да не се обажда и да понася най-търпеливо ударите, ако Аригучо почне да я бие, пък после тя така щяла да й се отплати, че нямало да има за какво да съжалява. Дамата загасила свещта, която горяла в стаята, излязла, притаила се в едно отдалечено място на къщата и зачакала да види какво ще стане.
