След като постъпил на работа при Егано и имал възможност да вижда твърде често жена му, Аникино започнал да служи на господаря си с голямо старание, а той толкова се привързал към Аникино, че без него нищо не предприемал, предоставяйки му и себе си, и управлението на всичките си работи и имоти. Веднъж Егано излязъл на лов, Аникино останал, а мадона Беатриче (която още не се досещала за неговата любов, макар и често да се заглеждала в него, харесвайки го и одобрявайки неговото държане и обноски) го викнала да играят шах. В желанието си да й достави удоволствие, Аникино се оставял да бъде побеждаван и го вършел толкова умело, че дамата се радвала безкрайно. Когато придворните на дамата, след като погледали играта, си отишли и ги оставили сами, Аникино изведнъж въздъхнал дълбоко. Дамата го погледнала и запитала: „Какво ти става, Аникино? Да не би да ти е неприятно, задето печеля?“ Аникино отвърнал: „Не, мадона, причината за моята въздишка е много по-голяма.“ Дамата рекла: „Кажи ми каква е, ако ме обичаш.“ Когато Аникино чул, че жената, която обичал най-много от всичко, го заклела да говори с израза „ако ме обичаш“, въздъхнал още по-дълбоко от преди; поради това дамата отново го замолила да й каже причината за неговите въздишки. Аникино отвърнал: „Мадона, аз много се боя, че ако ви кажа, не ще ви стане приятно; боя се още и от това, че бихте могли да го споделите с друг човек.“ Дамата отвърнала: „Повярвай ми, няма да ми стане неприятно; бъди сигурен, че никому няма да кажа каквото ще ми довериш, освен ако сам не пожелаеш това.“ Тогава Аникино рекъл: „Добре, щом ми обещавате, ще ви кажа.“ И той почнал да й разказва със сълзи на очи кой е, какво е чувал за нея, къде и как се е влюбил в нея и защо е постъпил на работа при мъжа й; а след това я замолил най-покорно, ако е възможно, да се смили над него и да изпълни съкровеното му и пламенно желание; ако ли пък тя не иска да го направи, нека му позволи да остане такъв, какъвто е сега, и да продължава да я обича.
О, дивна нежност на болонската кръв! Колко са заслужени похвалите, отправяни към теб в подобни случаи! Ти никога не си била жадна за сълзи и въздишки, винаги си скланяла на молбите, била си винаги готова да отстъпиш пред любовните желания! Ако мога да те възхвалявам достойно, както заслужаваш, гласът ми никога няма да секне!
Докато Аникино говорел, хубавицата не откъсвала очи от него, повярвала на думите му и любовта, за която той я молел, почнала да се разгаря у нея с такава сила, че тя въздъхнала, а след като въздъхнала, отговорила: „Мили мой Аникино, успокой се! Досега ни подаръците, ни обещанията, ни ухажванията на благородници, знатни люде и други мъже (а мен са ме ухажвали и продължават да ме ухажват) — нищо не е могло да ме трогне дотолкова, че да се влюбя в някого; а ти, с малкото думи, които каза, направи така, че сега принадлежа много повече на теб, отколкото на себе си. Мисля, че ти напълно си заслужил моята любов, затова те дарявам с нея и ти обещавам, че ще й се насладиш още преди да е изтекла тази нощ. А за да може да стане така, гледай към полунощ да дойдеш в моята стая; аз ще оставя вратата отворена; ти знаеш от коя страна на леглото спя: щом влезеш, ако съм заспала, бутни ме, за да ме събудиш, и аз ще те утеша заради така дълго лелеяното от теб желание. За да ми повярваш, ще ти дам като залог една целувка.“ Тя го прегърнала, целунала го с любов, а Аникино целунал нея.
След като се условили, Аникино се разделил с дамата и тръгнал да си гледа работата, очаквайки с безумна радост настъпването на нощта. Егано се върнал от лов, навечерял се и тъй като бил изморен, легнал да спи; жена му си легнала с него и както обещала на Аникино, не затворила вратата; Аникино дошъл в уречения час, промъкнал се на пръсти в стаята, затворил вратата и се приближил към оня край на леглото, където спяла дамата, сложил ръка на гърдите й и разбрал, че е будна. Щом усетила, че Аникино е влязъл в стаята, тя хванала здраво с две ръце ръката му и почнала да се мята из леглото, докато Егано се събудил, след което му рекла: „Слушай, снощи нищо не ти казах, защото изглеждаше изморен; но я ми кажи, Егано — и нека Бог да ти е на помощ, — кого смяташ за най-добър и най-честен от всички слуги в твоя дом, кого от тях най-много обичаш?“ Егано отвърнал: „Защо ме питаш за това, жено? Нима не знаеш? Никога досега не съм имал служител, комуто да се доверявам и вярвам и когото да обичам толкова, колкото се доверявам и вярвам на Аникино и колкото обичам него. Но защо ме питаш за това?“
