Като чул, че Егано се е събудил, Аникино се опитал да издърпа ръката си, понеже се изплашил не на шега, че дамата е намислила да го изиграе; но тя го държала толкова здраво, че той не успял да се измъкне. Дамата отвърнала на Егано: „Ей сега ще ти обясня. И аз бях убедена, че е така, както ти мислиш, че Аникино ти е по-верен от всеки друг, но вече не съм на това мнение, защото, когато днес ти отиде на лов, а той остана у дома, Аникино не се посвени да поиска да се съглася с неговите желания; за да не си служа с много доказателства, а да ти дам възможност сам да се увериш в това, отвърнах, че съм съгласна и че тая нощ, след полунощ, ще изляза в нашата градина и ще го чакам под бора. Аз не възнамерявам да отида, но ако ти искаш да провериш верността на твоя слуга, можеш да го направиш много лесно; облечи някоя моя рокля, забули си главата, излез и почакай да видиш дали ще дойде; аз съм сигурна, че Аникино ще дойде.“
Щом чул това, Егано казал: „Да, ще трябва да се уверя в това.“ После станал, облякъл в тъмното роклята на жена си, забулил си главата, отишъл в градината и застанал под бора, очаквайки Аникино. Когато дамата разбрала, че мъжът й излязъл от стаята, станала и заключила вратата. Аникино, който през това време се бил изплашил както никога дотогава и се опитвал напразно да се измъкне от ръцете й, проклинайки сто хиляди пъти и нея, и любовта си, и себе си, задето й се доверил, щом чул как дамата извъртяла работата, се почувствувал отново най-щастливият човек на земята; а когато мадона Беатриче се върнала в леглото, казала му да се съблече, съблякла се и тя и двамата дълго време си доставяли един на друг и утеха, и наслада.
След известно време дамата решила, че Аникино не бива да остава повече при нея, наредила му да стане и да се облече, след което му казала следното: „Душо моя, вземи една яка тояга и иди в градината; престори се, че си ме помолил за онова, уж за да ме изпиташ, и все едно, че съм аз, наругай Егано и го натупай здравата с тоягата, защото от това и двамата ще имаме само полза и утеха.“
Аникино станал, грабнал една яка върбова тояга и се запътил към градината; когато наближил бора, Егано го забелязал, надигнал се и тръгнал срещу него, готвейки се уж да го посрещне с най-голяма радост. Но Аникино започнал да го ругае: „Ех, ти, коварна жено, ти дойде, а? Значи, наистина мислеше, че съм искал и искам да лепна тоя позор на моя господар? Бъди проклета!“ Вдигнал тоягата и започнал Да налага Егано. Егано, щом чул тия думи й видял тоягата, хукнал да бяга, без да се обажда, а Аникино продължавал да го гони и нарежда: „Бягай, бягай, престъпна жено, дано Бог те убие! Утре ще кажа всичко на Егано!“
Егано, след като изял не малко бой, се прибрал в стаята с възможната най-голяма бързина. Жена му го запитала дали Аникино е дошъл в градината, а той й отвърнал: „По-добре да не беше идвал; той помисли, че си ти, преби ме от бой с една тояга и ми наговори такива неща, каквито не са казвани на никоя развратна жена. Право да ти кажа, учудих се не малко, като чух, че той ти е наговорил всички ония неща с цел да ме опозори; очевидно е имал намерение да те подложи на изпитание, като е разбрал, че ти обичаш да се веселиш и забавляваш.“ Тогава дамата казала: „Слава Богу, че мен той подложи на словесно изпитание, а теб — на истинско; но мисля, че той би могъл да каже, че аз понасям думите много по-търпеливо, отколкото ти делата. Щом ти е толкова верен, трябва да го обичаш и зачиташ.“ Егано отвърнал: „Право казваш.“
Това му послужило като повод да се убеди, че жена му е честна и почтена и че Аникино е най-верният слуга, служил някога при благородник; вследствие на което, макар че после и той, и жена му се смели неведнъж над станалото заедно с Аникино, Аникино и дамата имали по-голяма възможност, отколкото може би биха имали, да вършат онова, що доставяло удоволствие и утеха и на двамата; и то дотогава, докато Аникино благоволил да остане в дома на Егано в Болоня.
Едип съпруг започва Да ревнува жена си; тя завързва парче канап на пръста си, за да разбере кога идва нейният любовник; съпругът й забелязва тая работа, но докато преследва любовника, жена му поставя в леглото вместо себе си друга жена; съпругът набива тая жена, отрязва й плитките и отива да се оплаче на братята на жена си; а те, като виждат, че казаното от него не е вярно, почват да го ругаят.
Всички били на мнение, че мадона Беатриче е прекалила със злорадото си лукавство, за да измени на мъжа си, и се питали какъв ли голям страх е брал Аникино, докато дамата го държала здраво за ръката, а той я слушал да разправя на мъжа си как той — Аникино, се стремял да спечели любовта й. Когато забелязал, че Филомена млъкнала, кралят се обърнал към Неифила с думите:
— А сега разказвайте вие!
Тя се поусмихнала и започнала:
— Прелестни дами, няма да ми бъде лесно да ви разкажа една хубава новела, от която да останете толкова доволни, колкото от тия, дето разказваха преди мен; но аз се надявам с Божия помощ да се справя добре с това задължение.
