Леонето, който слушал и треперел от страх, защото наистина се бил изплашил здравата, излязъл от мястото, където се криел. Рицарят го запитал: „Какво се е случило между теб и месер Ламбертучо?“ Младежът отвърнал: „Нищо, месер, аз съм твърдо убеден, че той или не е с всичкия си, или се е припознал, понеже, щом ме видя на пътя, недалеч от вашия дворец, измъкна кинжала си и се нахвърли връз мен с думите: «Умри, предателю!» Аз не го запитах защо прави така, ами си плюх на петите и хукнах насам, където се спасих благодарение на Бога и на тази дама.“ Тогава рицарят казал: „Сега се успокой, аз ще те заведа до вас здрав и читав, а ти гледай да разбереш защо се е нахвърлил върху теб.“
После поканил младежа на вечеря, качил го на един кон и го придружил чак до дома му във Флоренция. А младежът, следвайки напътствията на дамата, още същата вечер се срещнал тайно с месер Ламбертучо, двамата се разбрали и въпреки че дълго време след топа тая случка не слизала от устата на хората, рицарят не успял да се досети за измамата на своята съпруга.
Лодовико се обяснява в любов на мадона Беатриче; тя накарва мъжа си Егано да се облече в нейните дрехи и го изпраща в градината, след което спи с Лодовико; после Лодовико отива в градината и набива Егано.
Цялата дружина похвалила като чудесна находчивостта на мадона Изабела, за която разказала Пампинеа; но Филомена, на която кралят наредил да продължи, казала:
— Любезни дами, може би греша, но аз мисля, че находчивостта, за която ще ви разкажа сега, заслужава не по-малка похвала.
Вие трябва да знаете, че на времето в Париж живял някакъв благородник от Флоренция, който бил обеднял; поради това почнал да се занимава с търговия и така му потръгнало, че придобил несметно богатство. От жена си той имал един-единствен син, когото кръстил Лодовико, но тъй като желаел синът му да се числи към благородниците (от каквото потекло и бил), а не да се занимава с търговия, бащата не го пратил в някой склад, а го наредил на служба при френския крал заедно с други благородници, където младежът се научил на много добри обноски и на редица хубави неща.
И така, Лодовико живеел в кралския двор; един ден, когато той и неколцина младежи се събрали да си поприказват, в двора пристигнали неколцина рицари, които току-що се били върнали от Божи Гроб; като разбрал, че младежите разговарят за красавиците на Франция, Англия и на другите страни по света, единият от рицарите се намесил в разговора и заявил, че той бил пребродил целия свят, че бил видял много жени, но никъде не срещнал жена, чиято хубост може да се сравнява с красотата на съпругата на Егано дей Галуци от Болоня, на име мадона Беатриче; другарите му го подкрепили, тъй като й те били ходили в Болоня и били виждали дамата.
Като чул това, Лодовико, който дотогава не се бил влюбвал, пламнал от толкова силно желание да се срещне с тази дама, че престанал да мисли за друго; и тъй като решил да отиде в Болоня, за да види дамата и ако наистина я хареса, да остане в града, излъгал баща си, че иска да пътува до Божи Гроб; ала баща му дълго се колебал, преди да му разреши да потегли натам. Лодовико пристигнал в Болоня под друго име — Аникино — и щастието веднага му се усмихнало; срещнал дамата още на следния ден, на някакво празненство; тя му се сторила много по-красива, отколкото допускал, поради което се влюбил безумно в нея и решил да не си тръгва от Болоня, докато не спечели любовта й.
Той седнал да размишлява как да постъпи и след като отхвърлил всички други начини, решил, че ако се настани като слуга при нейния съпруг — който имал голяма прислуга, — може би ще успее да постигне онова, към което се стремял. Аникино продал конете си, погрижил се да настани слугите си, на които заповядал да се правят, че изобщо не го познават, после станал близък със стопанина на странноприемницата, където бил отседнал, и му подметнал, че би постъпил на драго сърце като слуга при някой знатен човек, стига да намери такъв. Стопанинът отвърнал: „Ти си само за един благородник от нашия град, на име Егано; той има голяма прислуга, но държи всичките му слуги да са така представителни, както си и ти; ще поговоря с него.“ Речено-сторено: отишъл при Егано и веднага уредил работата на Аникино, от което той останал от доволен по-доволен.
