Ако първото хапче се сторило на Каландрино горчиво, то второто му се видяло още по-горчиво; въпреки това, понеже се срамувал да го изплюе, той го подържал известно време в устата си и направил опит да го сдъвче, ала почнал да рони такива едри сълзи, че приличали на лешници; най-накрая не можал да изтрае и го изплюл, както направил и с първото. В това време Бруно и Буфалмако, които почнали да поднасят виното, видели какво направил Каландрино, забелязали го и другите и всички викнали в хор, че Каландрино трябва сам да си е откраднал прасето, а се намерили и такива, дето го наругали най-жестоко.
Хората се разотишли, останали само Бруно, Буфалмако и Каландрино. Тогава Буфалмако захванал да го кори: „Знаех си аз, пък и бях сигурен, че ти сам си задигнал прасето, а се опитваше да ни увериш, че са ти го откраднали, та да не ни почерпиш поне веднъж с парите, дето си получил за него.“ Каландрино, който още не можел да изплюе цялата горчилка от алое из устата си, почнал да се кълне, че прасето наистина не било у него. Буфалмако рекъл: „Я си признай, друже, колко получи за прасето? Шест флорина или повече, а?“ Каландрино почнал да беснее и да се тюхка, но Бруно му рекъл: „Каландрино, слушай какво ще ти кажа: един човек от дружината, дето преди малко пи и яде с нас, ми разправи, че ти си имал тук някакво момиче, което си издържал и на което си давал каквото успееш да туриш настрана; той е убеден, че си дал прасето на нея. Я го гледай, та ти си се научил да се подиграваш с хората: веднъж вече ни подведе да събираме черни камъни по Муньоне, пусна ни да гоним вятъра, а ти се прибра у дома си и после се опита да ни увериш, че уж си намерил този камък; сега пък с твоите клетви искаш да ни накараш да повярваме, че са ти откраднали прасето, а ти или си го продал, или си го подарил. Научихме ги ние твоите шеги, така свикнахме с тях, че вече не ще успееш да ни измамиш; и тъй като се трепахме сума ти време заради тая магия с хаповете, искаме от теб да ни дадеш два чифта угоени петли, иначе ще те обадим на мона Теса.“
Каландрино разбрал, че не му вярват и понеже и без това си имал достатъчно бели на главата, та не желаел към тях да прибави и разправиите с жена си, дал им два чифта угоени петли. Те осолили прасето и отнесли всичко във Флоренция, като оставили изиграния Каландрино да се тюхка заради понесените загуби.
Един учен мъж се влюбва в една вдовица, но тя обича другиго, а него накарва да я чака посред зима цяла нощ на снега; той пък й дава съвет, с който я принуждава да престои посред месец юли цял ден на една кула гола, изложена на слънцето, мухите и стършелите.
Дамите се смели много на патилата на Каландрино и щели да се смеят още повече, ако не им дожаляло, задето същите хора, които му задигнали прасето, му взели и угоените петли. Когато новелата свършила, кралицата заповядала на Пампинеа да продължи, поради което тя тозчас започнала така:
— Мили мои дами, често пъти се случва хитрината да бъде надвита с хитрост, та затова не е твърде разумно човек да си доставя удоволствие, подигравайки се на хората. По време на доста от досега разказаните новели ние много се смяхме на тия, дето биваха вземани на подбив, но ни веднъж не бе споменато някой да си е отмъстил, загдето са се подиграли с него; поради това ще ми се да събудя у вас известно съжаление към заслуженото възмездие, сполетяло една наша съгражданка, която рекла да се присмее над един човек, но стореното от нея се стоварило върху главата й и едва не станало причина за нейната гибел; да чуете това, не ще бъде без полза за вас, защото хем ще ви накара да се въздържате още повече от подигравки към другите, хем ще станете по-разумни.
Не много отдавна във Флоренция живяла млада жена на име Елена, която била и хубавица, и горда и надменна, и от твърде благородно коляно, а съдбата я била надарила с всички блага на тоя свят; като овдовяла след смъртта на своя съпруг, тя не пожелала да се омъжи повторно, тъй като се влюбила в някакъв красив и изтънчен младеж, когото сама си избрала и харесала; и като оставила настрана всякакви други грижи, с помощта на една своя доверена слугиня тя често си уреждала срещи с него, прекарвайки дълго време в най-голяма наслада.
