Не щеш ли, по същото време се завърнал във Флоренция от Париж един млад човек, на име Риниери; той бил от благородно потекло и наш съгражданин и се учил дълги години в Париж, но не за да продава след това на дребно каквото бил научил (както правят мнозина), а за да проумее същината и причините на явленията — нещо, което приляга твърде много на един благородник; и така, той отседнал в нашия град и всички много го тачели както заради благородното му коляно, така и заради неговите знания. Ала, както често се случва, тия люде, дето вникват по-дълбоко в същината на нещата, стават и по-лесна плячка на любовта; точно така станало и с тоя Риниери. Веднъж, когато отишъл да се повесели на едно празненство, пред очите му се изпречила споменатата Елена; тя била облечена в черно, както се носят нашите вдовици, а на него му се сторило, че тя е надарена с такава красота и прелест, каквато дотогава не бил срещал у никоя друга жена; той си рекъл, че наистина е блажен оня, комуто Господ е оказал милостта да я държи гола в своите обятия. Погледнал я предпазливо веднъж-дваж и понеже знаел, че големите и скъпоценни неща не могат да бъдат спечелени без труд, решил да положи най-големи усилия и старания, за да й се хареса и да завоюва любовта й, а с това и да я обладае.
Младата жена, която не ходела със сведени към ада очи, а, напротив, като знаела цената си и дори си въобразявала, че е нещо повече, отколкото била в действителност, въртяла очите си най-изкусно на всички страни, долавяйки тозчас кой я харесва и кой не; съгледала Риниери и си казала с насмешка: „Днес комай не съм дошла напразно тук: доколкото виждам, вече успях да хвана за носа тоя наивник.“ И започнала от време на време да го поглежда изпод вежди, стараейки се да му даде да разбере, че и тя го харесва, като си мислела, че колкото по-голям брой мъже успее да примами и съблазни, толкова по-голяма цена ще придобие нейната красота, особено в очите на оногова, комуто я била отдала заедно със своята обич.
Мъдрият и начетен младеж захвърлил настрана всичките си философски размишления отдал й се всецяло духом и нали си въобразил, че тя го харесва, научил къде живее и почнал да минава пред дома й, прикривайки разходките си под най-различни предлози. Поради вече споменатите причини това ласкаело пустославието на дамата, която се преструвала, че за нея е твърде приятно да го вижда; а ученият младеж издебнал удобен случай, станал близък с нейната слугиня, разказал й за своята любов и я помолил да се застъпи за него пред господарката си, за да може той да спечели нейното благоволение. Слугинята не се поскъпила на обещания и разказала всичко на своята господарка, която я изслушала, заливайки се от смях, а после й рекла: „Видя ли го тоя къде е дошъл да си пилее мъдростта, що е донесъл чак от Париж? Негова воля — каквото е тръгнал да търси, това и ще намери. Заговори ли те още веднъж, да му кажеш, че аз го обичам много повече, отколкото той мене, но че аз съм длъжна да пазя честта си, за да мога да излизам с открито чело наравно с всички останали жени; ако наистина е толкова мъдър, колкото разправят, това би трябвало да го накара да ме цени още повече.“
Ах, клетата, ах, бедната! Тя не знаела, мили мои дами, какво значи да си имаш работа с учени люде!
Щом го срещнала, слугинята постъпила така, както й било наредено от нейната господарка. Ученият младеж се зарадвал и преминал към още по-горещи молби, почнал да пише писма и да праща разни подаръци; каквото пращал, всичко се приемало, но срещу това получавал най-общи и уклончиви отговори; по тоя начин дамата дълго го водела за носа. Накрая се решила да разкаже всичко на своя любовник, но той почнал да я ревнува й често й се сърдел заради тая работа; тогава тя си наумила да му докаже, че напразно я подозира; затова изпратила слугинята си при учения младеж, който продължавал да я ухажва най-настойчиво, нареждайки й да му предаде от нейно име, че откакто се била уверила, че той наистина я обича, тя все не можела да намери време, за да направи нещо, което да му достави удоволствие, но се надявала да успее да се срещне с него по коледните празници, който вече наближавали; затова, ако той иска, нека вечерта в дени след празника влезе в нейния двор и я почака, а тя, щом станело възможно, щяла да дойде при него.
Ученият младеж се почувствувал най-щастливият човек на тоя свят; в уреченото време се отправил към дома на своята любима, слугинята го пуснала в двора и го затворила там и той зачакал дамата. А тя същата вечер поканила своя любовник и след като двамата се навечеряли в най-добро настроение, обяснила му какво възнамерявала да направи тая нощ И доба кила: „Хем ще видиш каква и колко голяма е любовта, що изпитвах и продължавам да изпитвам към тоя човек, от когото ти така глупаво ме ревнуваш.“ Любовникът й я изслушал и много се зарадвал, изгаряйки от желание да види как ще стане това, дето му разказала дамата.
