Те излезли от стаята, спуснали се тихичко до входа и дамата се обадила на младежа през един процеп на вратата, но не я отворила. Като чул, че го викат, ученият младеж възхвалил бога, защото си въобразил, че най-после ще влезе вътре, доближил се до вратата и казал: „Тук съм, мадона! За бога, отворете ми, че умирам от студ!“ Дамата отвърнала: „Да, виждам, че си се вкочанил, защото вследствие падналия сняг е много студено, но аз съм чувала, че в Париж валят още по-големи снегове. Не мога да ти отворя, защото тоя мой проклет брат, дето снощи дойде да вечеря с мене, още не си е отишъл; ала навярно скоро ще си тръгне и аз веднага ще дойда да ти отворя. Едва сега успях, и то с големи мъки, да се откача от него и слязох да те утеша заради дългото чакане.“ Ученият младеж казал: „Ах, мадона, моля ви, отворете ми, за бога, та поне под покрив да застана, защото преди малко заваля такъв сняг, какъвто досега не съм виждал, и продължава да зали; пък аз ще ви чакам толкова, колкото вие кажете.“ Дамата отвърнала: „Уви, съкровище мое, не мога да направя това, защото тая врата скърца толкова силно, че ако ти отворя, брат ми ще чуе веднага; но ще отида да му кажа да си върви, за да мога да се върна и да ти отворя.“ Ученият момък рекъл: „Вървете по-бързо и наредете да запалят голям огън, та като вляза, да мога да се сгрея, защото така съм измръзнал, че не си усещам вече ни ръцете, ни краката.“ Дамата отговорила: „Това не може да бъде! Та нали ми лиса, и то неведнъж, че цял изгаряш от любов по мен? Или не е вярно? Сигурна съм, че ме вземаш на подбив. А сега трябва да вървя: чакай ме и не унивай!“
Любовникът й чул всичко и много се зарадвал, след което я завел отново в леглото, и тая нощ двамата спали малко, защото почти през цялото време си доставяли взаимно наслада и се подигравали с учения младеж. А той, бедничкият, след като заприличал на щъркел (толкова силно тракал зъби), най-после разбрал, че са се подиграли с него, опитал се на няколко пъти да отвори вратата, ако е възможно, огледал се дали може да се измъкне през някое друго място, но виждайки, че не ще успее, започнал да скача като разярен лъв, проклинайки и лошото време, и коварството на жената, и дългата нощ, и собствената си наивност. Той се изпълнил с възмущение към дамата, продължителната и пламенна любов, що изпитвал към нея, се превърнала изведнъж я страшна и жестока омраза и започнал да обмисля какви ли не начини, за да й отмъсти — нещо, което сега желаел много по-силно, отколкото по-рано да се срещне с нея.
Най-сетне, след много дълго чакане, нощта започнала да отстъпва на деня и щом се зазорило, слугинята, която била подучена от своята господарка, слязла долу, отворила вратата, престорила се, че го съжалява и му казала: „Бог да го убие тоя, дето пристигна снощи! Цяла нощ не ни остави да мигнем и стана причина ти да измръзнеш от студ. Но знаеш ли какво ще ти кажа? Успокой се, ти не успя тая нощ — ще успееш следващия път. Повярвай ми, нищо друго не би могло толкова да опечали моята господарка, колкото това, що се случи тая нощ.“
Ученият младеж кипял от негодувание, но бидейки умен, знаел много добре, че заплахите се превръщат в оръжие на заплашвания, затуй съумял да затаи в сърцето си това, което невъздържаният порив го тласкал да изрази, и като се престорил, че никак не е разгневен, отвърнал тихо и спокойно на слугинята: „Право да си кажа, досега не ми се е случвало да прекарам нощ по-лоша от тая; но разбрах добре, че дамата няма никаква вина за това; та нали самата тя ме съжали и слезе чак долу да ми се извини и ме ободри. А както сама казваш, това, дето не стана тая нощ, ще стане друг път, затуй поздрави я от мен и си върви с бога.“
Премръзнал, целият сгърчен от студ, той едва докретал до дома си и нали бил съсипан от умора и умирал за сън, тозчас се тръшнал в леглото да се наспи; а като се събудил, едва усещал краката и ръцете си; затова пратил да викат лекар, разказал му какъв студ е брал и го помолил да се погрижи за неговото здраве. Лекарите захванали да го церят с най-силни и бързи средства и едва след като минало доста време, успели да излекуват нервите му дотолкова, че да могат да се отпуснат; ако не бил млад и времето не се било стоплило, той имало много да пати; но като оздравял и се изправил на крака, той затаил своята омраза и се престорил на още по-влюбен, отколкото преди, в своята вдовица.
