Като се изкачила на кулата и се обърнала на север, дамата започнала да изговаря словата, написани й от младежа; а той изчакал да мине малко време, промъкнал се в кулата, отмахнал полека-лека стълбата, по която се изкачвали на площадката, където се намирала дамата, и зачакал да види дали тя ще изпълни всичко, каквото й бил подсказал. Дамата изрекла седем пъти подред своите заклинания и зачакала да й се явят двете момичета; и толкова дълго чакала (да не говорим за това, че усещала по-голям студ, отколкото било желателно), че дочакала зората, и понеже била съкрушена, задето не се случило нищо от онова, което й разказал ученият младеж, рекла си: „Боя се, че тоя човек е решил да ми устрои нощ, подобна на оная, която аз му поднесох; ала ако го е направил заради това, той пак не успя да си отмъсти както трябва, защото тая нощ бе три пъти по-къса от неговата, пък и студът бе съвсем различен.“ После решила да слезе от кулата, за да не я свари там денят, но разбрала, че стълбата е изчезнала. Тогава й се завил свят, земята под краката й сякаш се продънила и тя се строполила да плаче най-жалостиво и да се вайка; накрая се убедила, че това е работа на учения младеж и започнала да съжалява, задето го била обидила, а после — задето се доверила твърде много на тогова, когото основателно би трябвало да смята за свой враг. Тя прекарала дълго време в подобни размисли, след което се огледала да разбере няма ли все пак начин да слезе и като видяла, че е невъзможно, отново се разплакала и започнала да си говори, обзета от най-горчиви мисли: „Ах, клетнице, какво ще кажат твоите братя, твоите роднини, близки и съседи и изобщо всички флорентинци, като научат, че са те намерили гола на това място? Ти беше прочута със своята честност, а сега хората ще разберат, че всичко е било измама; речеш ли да измислиш каквито и да било лъжливи обяснения за станалото — което не е никак трудно, — проклетият учен младеж, дето знае всички тайни, не ще ти позволи да излъжеш никого. Нещастнице, ти загуби едновременно и момъка, когото така злополучно обичаше, и честта си!“
След това я обзела такава мъка, че за малко не се хвърлила от кулата; но слънцето било вече изгряло и тя се приближила до единия край на стената на кулата, за да види няма ли да мине някое дете със стадото си, та да го изпрати да повика нейната слугиня; не щеш ли, в същия миг я забелязал ученият младеж, който си бил подремнал под един храст и бил вече буден; тя също го видяла, а той й казал: „Добро утро, мадона. Какво стана, дойдоха ли момичетата?“ Като го видяла и чула гласа му, дамата отново се разридала и го помолила да влезе в кулата, за да си поговорят. Ученият младеж изпълнил най-учтиво молбата й. Дамата легнала по очи върху площадката, показвайки през отвора само главата си, и заговорила през сълзи: „Риниери, аз наистина ти устроих една много лоша нощ, но ти си отмъсти стократно, защото, макар и да е юли месец, нощес си мислех, че ще се вцепеня от студ, както съм гола; толкова сълзи изплаках както задето те измамих, така и заради собствената си глупост, че ти повярвах, та се чудя как още очите ми са на мястото си. Затова те моля, но не от любов към мен (ти не трябва да ме обичаш), а от уважение към себе си, защото си човек благороден, да се задоволиш с това отмъщение, що си ми сторил досега за нанесената ти от мен обида; разпореди се да ми донесат дрехите, за да мога да слезна оттук, не се опитвай да ме лишиш от онова, което после, и да искаш, не би могъл да ми върнеш, сиреч моята чест; ако оная нощ те лиших от възможността да бъдеш с мен, сега съм готова, винаги когато пожелаеш, да те възнаградя заради нея с много други нощи. Спри дотук: ти си човек достоен, задоволи се с това, че все пак успя да си отмъстиш и ме накара да го разбера; недей да си мериш силата срещу жена; орелът не печели слава, като побеждава гълъбицата. Затова от любов към Бога и заради собствената си чест имай милост към мен!“
