Ученият младеж, който се забавлявал, слушайки я да говори, отвърнал: „Мадона, ти ми се довери не поради любовта, що изпитваш към мен, а за да си възвърнеш оногова, когото си загубила; това е постъпка, заслужаваща още по-голямо наказание; голямо безразсъдство е от твоя страна да си въобразяваш, че единствено по тоя начин, а не по друг, съм имал възможност да постигна така желаното отмъщение. Аз можех да сторя това по хиляди други начини: преструвайки се, че те обичам, аз заложих около нозете ти хиляда клопки и ако не се бе случило това, то нямаше да мине много време и ти неминуемо щеше да попаднеш в една от тия клопки; и в която от тях и да попаднеше, щеше да изпиташ още по-големи терзания и още по-голям срам, отколкото сега. Избрах тоя начин не за твое облекчение, а за мое забавление. А ако нямах никаква друга възможност, щях да използувам перото, с което бих могъл да напиша толкова много и такива неща за теб, че ако ги узнаеше — а ти сигурно би се научила, — щеше по хиляда пъти на ден да съжаляваш, задето си се родила на тоя свят. Силата на перото е много по-голяма, отколкото предполагат тия, дето не са я изпитали на свой гръб. Кълна ти се пред Бога (и дано той ме зарадва с благополучен завършек на моята мъст, както ме зарадва с доброто начало), че бих могъл да напиша за теб такива неща, които да те накарат да се засрамиш не само от другите, ами и от себе си, и сама да си избодеш очите, та да не се гледаш каква си; затова недей упреква морето, че водата му била придошла от някакъв си там ручей. Както вече ти рекох, не искам да зная ни за твоята любов, нито искам да бъдеш моя; ако можеш, продължавай да принадлежиш томува, комуто си принадлежала досега; и колкото преди мразех тоя човек, толкова сега го обичам, имайки предвид начина, по който се е отнесъл към теб. Та вие само с това се занимавате — влюбвате се в младежи и желаете и те да ви любят, съдейки по това, че колкото плътта им е по-свежа, а брадата — по-черна, толкова повече се перчат, играят и се бият на турнири; същото са го вършели и тия, дето вече са на години и дето в замяна знаят онова, що младите тепърва има да учат. Освен това вие ги смятате за по-добри ездачи и мислите, че за един ден те могат да изминат повече мили от ония, дето са по-възрастни от тях. Вярно е, признавам, че те имат повече сили да изтърсват кожуха, ала по-зрелите мъже са по-опитни и по-добре знаят къде се въдят бълхите, а човек винаги трябва да предпочита малкото и вкусното пред многото и безвкусното; бързата езда сломява и изтощава всекиго, колкото и да е млад, докато при спокоен ход човек, това е вярно, може да пристигне малко по-късно да потърси подслон, но поне няма да е изморен. Ама нали сте животни, лишени от разум, пие не забелязвате какво зло се крие под тая привидна красота. Младежите не се задоволяват само е една жена, а колкото видят — толкова и пожелават, защото смятат, че са достойни за всички; поради това тяхната любов е непостоянна; сега ти можеш да потвърдиш това от собствения си опит. Те си мислят, че дамите са длъжни да ги почитат и ласкаят, и за тях няма по-голяма хвалба от тая, да се перчат колко жени са притежавали — една грешка, която те правят и която е подтикнала много жени да се отдават на монасите, които не приказват за тия работи. Ти можеш да твърдиш, че за твоите любовни похождения не знае никой друг освен слугинята ти и аз, ала грешиш и напразно вярваш в това, ако наистина вярваш. Хората и на неговата, и на твоята улица почти само за това говорят, но нали знаеш — тръгнат ли слухове, последният, до когото стигат, е този, за когото се отнасят. Освен това младите ви ограбват, докато възрастните ви даряват. И тъй като не си направила сполучлив избор, остани при тоя, на когото си се отдала, а мен — човека, с когото ти се подигра — остави да принадлежа на друга, тъй като аз си намерих много по-достойна от теб жена, която може да ме оцени много по-добре от теб. А щом не вярваш на словата ми, за да може, преселвайки се на оня свят, да се умериш по-добре какво желаят да видят моите очи, хвърли се тозчас от кулата и твоята душа, която според мен пече се намира в лапите на дявола, ще види дали очите ми ще трепнат при ужасния ти край. Но понеже съм убеден, че ти не ще поискаш да ме зарадваш с подобна гледка, ще ти кажа следното: ако слънцето почне много да прежуря, спомни си на какъв студ ме принуди да стоя, и като смесиш тоя студ с жегата, сигурно ще усетиш, че слънцето не припича чак толкова много.“
Като разбрала каква жестока цел преследват словата на учения младеж, потъналата в печал дама почнала отново да плаче и рекла: „Щом нищо не е в състояние да те накара да се смилиш над мен, нека поне те умилостиви любовта, що изпитваш към оная жена, дето, както сам твърдиш, се е оказала по-разумна от мен и те обича; прости ми от обич към нея и ми донеси дрехите, та да мога да се облека; помогни ми да слезна оттук.“
