Не щеш ли, за зла участ същия ден се изгубили две прасета на един ратай на дамата; той излезнал да ги търси и стигнал чак при кулата малко, след като ученият младеж си отишъл; докато ходел и се оглеждал за свинете си, ратаят чул плача и риданията на клетата жена, затова влязъл в кулата и викнал колкото му глас държи: „Кой плаче там горе?“ Дамата познала гласа на своя ратай, назовала го по име и рекла: „Моля те, иди да намериш моята слугиня и гледай да я доведеш тук.“ Ратаят я познал и ахнал: „Боже господи, мадона, какво е станало, та сте тук? Вашата слугиня ви търси цял ден къде ли не, но кой можеше да си помисли, че се намирате тук?“ Той изправил до стената двата странични пръта на стълбата, след което почнал да привързва към тях напречните стъпала; в това време пристигнала слугинята, влязла в кулата и не можейки повече да се сдържа, плеснала с ръце и викнала: „Къде сте, моя мадона?“ Щом чула гласа й, дамата се развикала колкото сила имала: „Тук съм, сестрице, горе съм. Недей да плачеш, а ми подай дрехите!“ Като й чула гласа, слугинята се поуспокоила, покатерила се по стълбата, която в това време ратаят почти успял да сглоби до края, и с негова помощ се изкачила на площадката; като видяла, че нейната господарка лежи на пода гола. изнемощяла и обезобразена, приличаща повече на обгорен пън, отколкото на човек, тя коленичила край нея, забила нокти в лицето си и се разридала така. сякаш оплаквала мъртвец. Но дамата я помолила да млъкне и да й помогне да се облече; а след като разбрала, че никой друг освен тия, дето й донесли дрехите, и ратаят, който се намирал там, не знаели какво е станало с нея, тя се поуспокоила и ги заклела да не продумват пред никого ни думица за станалото.
Поговорили си те надълго и нашироко, след което ратаят вдигнал дамата на гръб, защото тя не можела да ходи, и я изнесъл благополучно от кулата; клетата слугиня тръгнала след тях и понеже стъпила невнимателно на стълбата, подхлъзнала се, паднала, счупила си крака в бедрото и усетила такава силна болка, че заревала като лъвица. Ратаят оставил дамата на поляната и се върнал да види какво се е случило със слугинята; като разбрал, че си е счупила крака, той я пренесъл до поляната и я сложил да легне до дамата. Когато пък дамата видяла, че към сполетелите я вече беди се прибавило и счупеното бедро на тази, от която очаквала да й помогне най-много от всички, тя била налегната от безкрайна мъка и започнала така жално да плаче, че ратаят не само не успял да я успокои, ами и самият той се разридал. Но слънцето вече залязвало и за да не ги завари нощта, ратаят, по нареждане на опечалената дама, отишъл до дома си, викнал братята и жена си, взел една дъска и се върнал с тях; те сложили слугинята на дъската и я отнесли в къщата; ратаят дал на дамата малко студена вода, поободрил я с няколко ласкави слова, вдигнал я на гърба си и я пренесъл в нейната стая; жена му пък й дала да хапне чорбица с препечен хляб, съблякла я и я сложила да си легне, след което се разпоредили да откарат още през нощта дамата и слугинята й във Флоренция, което и направили.
Дамата, нали била майсторка да извърта и да лъже, измислила цяла басня, нямаща нищо общо с истината, за това, което се било случило с нея и със слугинята, и уверила своите сестри и братя, пък и всички други, че станалото с тях било дело на разпи дяволски заклинания и магии. Повиканите лекари дошли веднага и успели да излекуват дамата от силната треска и от раните й, но тя изпитала големи болки и много се мъчила, тъй като на няколко пъти кожата й се полепвала по чаршафите на постелята; лекарите изцерили и счупеното бедро на слугинята. Вследствие цялата тази история дамата забравила своя любовник и оттогава насетне започнала да се пази най-благоразумно и от подигравки, и от любов, а ученият младеж, като научил, че и слугинята си е счупила крака, решил, че си е отмъстил както трябва, задоволил се с това и престанал да говори по тоя въпрос, та ето какво сполетяло неразумната млада дама заради нейните подигравки; тя се опитала да се присмее над учения младеж така, както би се подиграла с всеки Друг, без да съобрази, че мъжете, не казвам всички, но повечето от тях, знаят много добре къде е на дявола опашката. Затова, мили мои дами, гледайте да не се подигравате с мъжете и най-вече с учените.
Двамина другаруват; единият спи с жената на другия, но той забелязва това, с помощта на жена си затваря любовника й в един сандък и докато оня лежи вътре, той се забавлява с неговата съпруга върху сандъка.
Тягостно и мъчително било на дамите да слушат за патилата на Елена, но въпреки че осъдили постъпката на учения младеж като крайно сурова, дори жестока, те се отнесли към дамата с твърде умерено съчувствие, защото сметнали, че макар и възмездието да било прекомерно, тя си получила каквото заслужавала. Понеже Пампинеа била стигнала до края на разказа, кралицата заповядала на Фиамета да продължи, а тя й се подчинила на драго сърце и започнала така:
