Когато свърши и избърса с длани потта от челото си, двама от униформените изведнъж пристъпиха напред. След миг го вдигнаха на крака и го помъкнаха през вратата към полумрачен бетонен коридор. Преди да изминат десетина крачки, от едно отклонение те застинаха от изненада. В следващия миг човекът пристъпи напред. Държеше пистолет със заглушител. Очите на Ли Уън се разшириха. Човекът беше Чън Ин. Той плъзна пръст върху спусъка и стреля от упор.
Ли Уън се сгърчи, отхвръкна назад и кръвта му оплиска стената.
Чън Ин погледна войниците, усмихна се и понечи да тръгне обратно. Изведнъж усмивката му се превърна в гримаса на ужас. Първият войник вдигаше автомата си. Чън Ин отскочи назад.
—
Той се завъртя и хукна към изхода. Отекна приглушен тътен като звук от миньорски пистолет. Първите куршуми завъртяха Чън Ин, последните пръснаха черепа му точно над дясното око. Също като Ли Уън, той издъхна още преди да се сгромоляса на пода.
Хари бе влязъл в банята, за да се отърве най-сетне от брадата. Поемаше голям риск, тъй като щеше да разкрие лицето си, познато на всички от телевизията и вестниците. Но нямаше избор. Дани твърдеше, че не бил виждал във Ватикана нито един брадат градинар.
Херкулес седеше до кухненската маса и гледаше как над чашата горещо черно кафе в ръцете му се вдига пара. Срещу него Елена мълчеше, без да докосва кафето си.
Преди петнайсет минути Херкулес бе излязъл от банята — толкова рядък лукс и удоволствие, че посвети над половин час на бръсненето и горещата вана. И когато Хари излезеше, щяха да имат още нещо общо помежду си. Не само да тръгнат към вражеските земи като дръзки и доблестни кръстоносци, но и да го сторят гладко избръснати. Дреболия може би, ала тази дреболия напомняше униформата на някакво тайнствено братство и безкрайно ласкаеше самолюбието на Херкулес.
Скала видя как вратата на сградата се отвори и двамата излязоха на тротоара. Хари изглеждаше точно като свещеник, тръгнал за ранна литургия. С една-единствена разлика — дългото намотано въже, преметнато през рамото му. Край него джуджето се люшкаше върху патериците си с мощни, сръчни движения на гимнастик.
Напускаха Виа Николо V; Скала ги видя как завиха през мрака наляво и продължиха покрай ватиканската стена на запад, към кулата „Сан Джовани“. Беше пет без двайсет сутринта.
Итън — седнал зад волана на форда с нощен далекоглед в ръката — също ги видя да излизат. Две неща го озадачиха: джуджето и дългото намотано въже.
— Хари и джудже — обади се Адриана.
Беше съвсем будна и ги зърна ясно в секундата, когато минаха под една улична лампа, преди да изчезнат в мрака.
Итън остави далекогледа.
— Но отец Даниъл го няма, а Скала не си мръдна и пръста.
— За какво им е въже? Мислиш ли, че…
— Отиват да измъкнат Маршано — довърши Итън. — А полицията кротува.
— Нищо не разбирам.
— И аз.
По мрачната улица изтрополи камион, натоварен с дърва. После отново настана тишина. Хари и Херкулес излязоха от прикритието си зад ъгъла на ватиканската стена.
— Знаеш ли за какво са тия дърва, мистър Хари — прошепна Херкулес. — Целият град е пълен с пещи за пица. Пица — Той болезнено примижа. Изведнъж подаде патерицата си на Хари и се завъртя към стената. — Повдигни ме.
Хари се озърна към улицата, после хвана Херкулес за кръста и го вдигна към тесния корниз, който минаваше някъде на половината височина. Херкулес протегна ръце и успя да се вкопчи в ръба. След миг вече балансираше върху корниза.
— Първо патериците. После въжето.
Хари подаде патериците над главата си, после метна въжето. Херкулес го сграбчи, изтръска един-два метра, прехвърли примка през рамото си и пусна свободния край.
Хари хвана и усети, че въжето е здраво изпънато. Отгоре Херкулес се усмихна и му махна с ръка. След десет секунди Хари се озова на корниза до него.
— Може да не ме бива в краката, мистър Хари, но инак съм като гранит, а?
— Така си е — отвърна Хари с лека усмивка.
— Тръгнали сме да търсим истината. А на света няма по-благородна цел, нали, мистър Хари? — Херкулес впи поглед в Хари и от очите му бликна болката на цял един живот. После бързо вирна глава и погледна към върха на стената. — Повдигни ме пак, мистър Хари. Този път ще е по-сложно. Облегни гръб на стената и гледай да пазиш равновесие, инак и двамата ще се озовем долу.
Хари притисна гръб към стената и заби пети в тесния каменен корниз.
— Давай — прошепна Хари.
Усети как Херкулес го хвана за раменете и се изтегли нагоре. Навитото въже изшумоля по гърдите му, парализираните крака на Херкулес го удариха по лицето и тежестта изчезна. Хари бързо се озърна нагоре. Херкулес бе коленичил върху стената.
— Патериците — каза той.
— Как изглежда? — запита Хари, докато ги подаваше.
Херкулес провря ръка през патериците и надникна във ватиканския парк. Само на трийсет метра от тях кулата се извисяваше над няколко дървета. Наведе глава и видя как Хари му махна.
— Успех.
— Ще се видим вътре — намигна Херкулес.
