Ден за изповед полностью

Толкова много години… Скала си спомни времето, когато Адриана бе млада репортерка, току-що пристигнала в Рим. Готвеше се да пусне репортаж, след който кариерата й щеше да хвръкне до небесата, но така би провалила следствието на Скала по едно тежко убийство. Той я помоли да изчака и тя неохотно се съгласи. Заради това стана fidarsi di — достойна за доверие. И той й вярваше, години наред й подхвърляше вътрешна информация, а тя от своя страна подпомагаше полицията със сведения. Но този път бе различно. Прекалено много неща бяха заложени на карта. И Господ нямаше да ги спаси, ако медиите узнаеха, че полицията помага на братята Адисън.

— Съжалявам. Не разполагам със сведения… Късно е, разбери… — тихо каза Скала и затвори телефона.

22:50

Седяха край кухненската маса и слушаха Дани. Около нарисуваната от него скица на Ватикана имаше чаши кафе, бутилки минерална вода и остатъци от пицата, която Елена бе отишла да купи.

— Тук е целта. Тук е мисията — каза Дани за двайсети път. Не говореше като свещеник, а като елитен морски пехотинец. Кулата, е тук, гарата тук.

Дани отново заби пръст в схемата на Ватикана и огледа поред Хари, Елена и Херкулес, за да се увери, че следят и разбират всеки ход. Като че им говореше за пръв път.

— Тази висока стена — продължи той — отива на югоизток покрай тесен павиран път, който, започва от кулата и продължава около шейсет метра. Отдясно е оградата — Дани махна с ръка настрани, — същата, която виждате през прозореца. — Той надигна глава и отново огледа лицата около масата. — От края на стената започва чакълеста алея през дърветата, която ще ви изведе до Виале дел Коледжо Етиопико, булеварда на Етиопския колеж. Оттам надясно стигате до ниска стена и сте почти на гарата. Всичко зависи от точността. Не бива да измъкнем Маршано твърде рано, защото ще имат време да завардят навсякъде. Но трябва да напуснем кулата и да сме във вагона, преди да отворят портата в единайсет за локомотива. Това означава, че той трябва да е извън кулата в десет и четирийсет и пет, а до десет и петдесет и пет да е във вагона. Не по-късно, защото началник-гарата или някой от хората му ще дойде да види дали портата не заяжда. А сега — Дани отново плъзна пръст по скицата, — да речем, че излизате от кулата, но по някаква причина… хората на Фарел, Томас Кайнд, природно бедствие или каквато и да била друга причина… не можете да продължите покрай стената. Тогава тръгнете направо през градината. След неколкостотин метра ще видите друга кула, това е Радио Ватикана. Щом я видите, завийте надясно. Пак ще излезете на Виале дел Коледжо Етиопико, а оттам до стената пред гарата. Продължете около трийсет метра покрай нея. Дотогава вече ще сте на нивото на релсите. Товарният вагон е точно там, между гарата и тунела. Прекосете релсите и минете от другата страна на вагона, за да не ви виждат откъм булеварда. Оттатък има само още един коловоз и стена. Отворете вратата — а това може да ви затрудни, защото е стара и ръждясала — и се качвайте вътре. Затворете. И чакайте локомотива… Някакви въпроси?

Дани отново огледа всички около масата и Хари неволно се възхити на неговата твърдост, прецизност и съсредоточеност. Предишната меланхолия бе изчезнала безследно. Спокойно би могъл да изпише върху челото си: „Малцина, но горди“.

— Отивам да пикая — каза Херкулес, грабна патериците и се изниза от стаята.

Едва ли бе време за веселие, но Хари се усмихна. Такъв си беше Херкулес. Грубоват, забавен и изцяло отдаден на работата, каквато и да е тя. Преди малко, още щом си излязоха полицаите, Херкулес го бе погледнал с недоумение и бе изтърсил:

— Туй пък чудо какво е?

А Хари сериозно, му обясни пред Елена и Дани, че кардинал Маршано е задържан насила от заговорници във Ватикана и ще бъде убит, ако не го измъкнат. Трябва опитен човек да се промъкне до кулата незабелязано. Надяват се този човек да е Херкулес и затова са подготвили въжето. Накрая Хари го предупреди, че ако се съгласи, рискува живота си.

За една цяла безкрайна секунда Херкулес се бе взирал с вкаменено лице в пустотата. После ги бе огледал един по един. И накрая лицето му бе цъфнало в усмивка от ухо до ухо.

— Кой живот? — бе попитал той с блеснали очи.

И в този момент стана един от тях.

23:30

Скала излезе от апартамента си, хвърли бърз поглед наоколо и се отправи към невзрачен бял фиат. Огледа се още веднъж, седна зад волана, включи двигателя и потегли.

След миг на две пресечки зад него от тротоара се отлепи тъмнозелен, форд. На волана седеше Итън, до него Адриана Хол. Завиха след Скала наляво и прекосиха Тибър по Понте Субличо. На север, покрай десния бряг, потокът от коли стана по-оживен. След няколко минути Скала зави на запад и веднага пое пак на север.

— Не рискува да го проследят… — промърмори Итън и вмъкна форда зад един сребрист опел, спазвайки почтително разстояние от фиата на Скала.