Фактът, че италианският детектив тъй внезапно отказа да даде сведения на Адриана, доказваше категорично, че става нещо изключително важно и тайно. Не бе типично за него да я държи в неведение — нали сам той й бе съобщил за предполагаемото присъствие на отец Даниъл в Беладжо часове преди това да стане известно. Значи преди няколко дни все още я смяташе за част от екипа. Сегашните му увъртания се вплитаха в наниза от светкавични събития, подсказващи, че тайнствената интрига във Ватикана отива към развръзка.
Итън и Адриана бяха обсъдили всичко.
Внезапната и загадъчна болест на кардинал Маршано, видян за последен път във вторник да напуска китайското посолство напълно здрав. Въпреки общите си усилия и двамата не стигнаха по-далеч от официалното комюнике, че кардиналът е болен и за него се грижат лекарите на Ватикана.
Ненадейното завръщане в Рим на Роскани, Скала и Кастелети.
Убийството тази сутрин на отец Бардони, личен секретар на Маршано. Все още пазено в тайна.
Пак тази сутрин — обаждането на Хари Адисън от улични телефони в района около Ватикана, за да ги предупреди какво става в Китай. Двамата реагираха незабавно и в резултат само след няколко часа тайно бе заловен и разпитан някой си Ли Уън, инспектор по водоснабдяването.
И отново тази сутрин — изненадващо съобщение за подозренията, че в Италия се е появил известният терорист Томас Кайнд, срещу когото Групо Кардинале издава общонационална заповед за арестуване.
Изведнъж пред тях Скала рязко зави наляво, след две пресечки надясно, после отново наляво и даде газ. Адриана видя как Итън лекичко се усмихна и го подгони. Сменяше скорости, ускоряваше, забавяше, влагаше цялото си умение на професионален шпионин. До тази вечер двамата с Адриана трябваше да седят и да чакат с надеждата, че Хари Адисън ще ги отведе при отец Даниъл. Сега полицията им правеше тази услуга. Защо, каква игра се върти — това не знаеха, но след като бедствието в Китай изглеждаше свързано с интригата във Ватикана, двамата бяха сигурни, че стоят пред прага на някакво потресаващо разкритие.
— Ще берем ядове с тия полицаи.
Итън намали скоростта. Скала рязко зави в една мрачна улица между жилищни блокове.
Адриана не каза нищо. Знаеше, че при други обстоятелства и по друго време Итън би викнал двама-трима от италианските си агенти да отвлекат отец Даниъл. Но не пред полицията, не и днес, когато Студената война бе отдавна отминала, а ЦРУ се гърчеше под хладния бдителен поглед на целия свят, начело с Вашингтон. Не, можеха само да продължават, както и досега — да чакат, да наблюдават и да дебнат какво ще се случи. И да се надяват, че нещо ще им помогне да сварят, отец Даниъл насаме.
Облян в пот, Палестрина се събуди от собствения си вик. Бе протегнал ръце в мрака да прогони незнайната твар. Вече втора нощ духовете на сенките идваха в съня му. Много бяха и носеха тежка, нечиста завивка, за да го обгърнат — а той знаеше, че завивката ще го зарази с болест, същата болест, която вече веднъж го бе убила под името Александър.
Едва след няколко секунди той осъзна, че го е събудил не само ужасният сън, но и сигналът на телефона до леглото. Изведнъж звънтенето спря, после подхвана отново, а върху таблото примигваше лампичката на номер, известен само на един-единствен човек, Томас Кайнд. Палестрина бързо вдигна слушалката.
— Имаме неприятности в Китай — спокойно изрече Кайнд на френски, като се мъчеше да не стресне Палестрина. — Ли Уън е арестуван. Взех мерки да уредя въпроса. Не бива да се грижите за нищо, освен за предстоящите дела.
— Merci — избъбри слисаният Палестрина и затвори.
Изведнъж го разтърсиха тръпки и съвсем реален студ проникна дълбоко в него. Духовете не бяха сън. Истински бяха и идваха все по-близо. Ами ако се случеше още нещо, ако Кайнд не успееше „да уреди въпроса“ и китайците узнаеха всичко? Напълно възможно — в края на краищата Томас Кайнд не бе успял да убие отец Даниъл.
Внезапно го прониза нов ужас — отец Даниъл бе оцелял неслучайно, а защото духовете изпращаха него и брат му. Те се наричаха Смърт и имаха среща с Палестрина. Нещо повече, както нощната пеперуда лети към пламъка, така и Палестрина ги привличаше към леговището си.
Хари отвори вратата на кухнята и светна лампата. Пристъпи към масата и грижливо провери дали зарядното устройство влива живот в плоските батерии на клетъчните телефони. Имаха два телефона — онзи, който завариха в апартамента, и онзи, който му бе дала Адриана. Сутринта, преди да потеглят за Ватикана, Дани щеше да вземе единия, Хари другия. Чрез тях щяха да поддържат връзка в акцията за спасяване на Маршано. Оставаше да се надяват, че при толкова много туристи и служители във Ватикана за Фарел ще е трудно, почти невъзможно да следи всеки разговор, дори ако знае за тяхното присъствие.
След като се увери, че устройството работи, Хари изгаси лампата и тръгна обратно по коридора.
— Би трябвало да поспиш.
