Той се наведе и огледа халките в дънера. Бяха с диаметър малко над сантиметър, което означаваше, че са дълги поне дванайсет или петнайсет сантиметра и са забити в дънера, чийто диаметър беше почти трийсет сантиметра. Опря крак на дънера и натисна; оказа се доста тежък — вероятно махагон. И при дължина от почти два метра би трябвало да тежи между деветдесет и сто и трийсет килограма. Можеше да вдигне подобна тежест — беше носил ранен другар, който тежеше деветдесет килограма. И с помощта на Тейлър с лекота можеха да разбият бамбуковата врата, независимо дали е заключена, или не. Или пък да разбият някоя от стените, макар че бамбукът беше по-як, отколкото предполагаха повечето хора, и именно затова се използваше за правенето на клетки за животни и хора.
Значи измъкването от затвора през нощта беше възможно, но трябваше да има предвид евентуалната въоръжена стража при вратата, както и оковите. Ако имаше пазач и ако беше три сутринта, той едва ли щеше да очаква черепът му да бъде премазан от таран. Но ако пазачът нямаше ключове за катинарите, как щяха да мъкнат тежкия дънер през джунглата? Всъщност трябваше да стигнат само до реката, която беше на петнайсетина минути път надолу по склона, да се спуснат по течението до Кавак и да стигнат там преди някой да е разбрал, че са изчезнали — и преди крокодилите и пираните да са ги усетили.
Щяха да имат повече възможности, ако не бяха оковани. У кого беше ключът за катинарите? Може би у пазача, ако имаше такъв. Или у онзи, който щеше да дойде, за да ги заведе при Мърсър — или някъде другаде.
Всеки проблем си има решение, но някои решения пораждат повече проблеми от първоначалния. В този случай това означаваше, че опитът за бягство можеше да доведе до пребиване, прерязано гърло или нещо по-лошо, ако междувременно убиеш някого.
— Склонна ли си да се опиташ да избягаш и готова ли си да умреш, докато го правиш? — попита той.
— Скот… спри. Стига толкова. Ти си импулсивен и поемаш твърде много ненужни рискове.
— Не е вярно.
— Тогава защо сме тук?
— Заради лошия късмет.
— Не. Тук сме, защото първо реши да разпердушиниш „Кокошарника“, после баламоса Домброски, после нае самолет до това шибано място, открадна лодка…
— Добре. Взех някои лоши решения, но вървях по следата и за няколко дни открих неща, които Уорли, приятелчето му Тед и хората им не са успели да открият за цяла година. Открих Кайл Мърсър.
— Поздравления.
— Благодаря. Виж, ако успеем да останем живи достатъчно дълго, може и да ни спасят. Колинс ще се обади на Домброски…
— Пиши Колинс безследно изчезнал.
— Ти даде на Домброски последните ни координати и ако не получи вест от нас, той ще знае какво да прави. Трябва само да спечелим време.
— Добре. Ще опитаме. Аз… ще направя каквото мога… каквото трябва да се направи.
— Остани жива, Маги.
Тя не отговори.
Възможно беше Уорли и приятелите му — сред които вероятно беше и приятелят на Тейлър Трент — също да ги търсят. Броуди щеше да го спомене, но тя вече го знаеше и не искаше да слуша повече приказки от него по темата.
— Утре по залез-слънце отряд на Делта ще се спуска от хеликоптери в лагера — каза той.
— Шансовете за подобно нещо щяха да са по-добри, ако бях взела проследяващото устройство.
Броуди не беше сигурен кого упреква — себе си, или него.
— Мисли позитивно.
— Ето ти и още една тема за размисъл, Скот. Няколко десетки ракети „Хелфайър“, изстреляни по лагера.
— Армията иска Мърсър жив, така че ще предприемат атака тип Бен Ладен.
— Ако аз ръководех операцията, щях да започна първо с ракетите и едва после да изпратя отряд на Делта, който да събере проби от кръвта и вътрешностите за ДНК анализ.
Самият Броуди би постъпил по същия начин, макар че не го беше споменал. Тейлър беше видяла достатъчно в Афганистан, за да разбира как военните се разправят с лошите от списъка им на най-търсени хора — мощни експлозиви, последвани от екип за почистване, ако и където е възможно. Те не се нуждаеха от тялото на Кайл Мърсър — достатъчно беше да намерят само парченце от носа или оная му работа за ДНК анализ. Броуди се надяваше, че след ракетите ще намерят и малко от него и Тейлър. Още по-добре щеше да е, ако решаха да не попилеят лагера, ако подозират, че в него може да има техни хора, които са все още живи.
Е, нямаше смисъл да предполага какво може да се случи утре. Трябваше просто да изкарат днешния ден. И бягството си оставаше опция. Всъщност, ако се оставеха настрана фантазиите за спасителна операция и като се имаше предвид, че беше малко вероятно да се разберат с Кайл Мърсър, бягството беше последната възможност. А бягството, което има критичен елемент на изненада, често е лесно. Беше го правил шест пъти при тренировки. Хората се прецакваха най-често при измъкването от преследвачите.
