— Не, господин Боуман. Не е гълъб.
— Ясно. — Броуди свали бинокъла. — Може да е чапла.
— Възможно е. А вие може да сте мъртва патица.
Броуди остави бинокъла на масата.
— Трябва да поговорим, капитане.
Мърсър го погледна, после погледна Тейлър.
— Може би.
— Ще поканите ли дамата да седне?
Мърсър отново го погледна, после погледна Тейлър и посочи пластмасовите столове. Емилио застана на почтително разстояние зад шефа си с ръка върху глока на Броуди, който беше затъкнат в колана му.
Тейлър и Броуди седнаха. Мърсър взе паспортите им и ги прелисти, като погледна снимките им и самите тях, сякаш беше някакъв имиграционен инспектор.
— Емилио ми каза, че сте били любители на птици.
— Очевидно не сме — отвърна Броуди.
Мърсър кимна.
— Е?
— Аз съм главен пълномощен офицер Скот Броуди от ОКР, а това е пълномощен офицер Маги Тейлър, също от ОКР, Куонтико.
Мърсър като че ли не реагира на това.
— ОКР.
— Точно така.
— А не ЦРУ?
— ОКР.
— Може да сте от военното разузнаване. Или от ФБР.
— Пак сме от ОКР.
— Какво ви води тук?
— Вие.
На Броуди му се стори, че вижда намек за усмивка на лицето на Мърсър, но не от приятните.
— Предполагам, че сте дошли тук, за да ме арестувате — каза Мърсър.
— Точно така. По обвинение в дезертьорство.
— Имате ли заповед?
— Имаме писмена. В Куонтико. Не бихме могли да я прекараме през митницата.
— Но сте прекарали два глока през нея.
— Бяха ни дадени тук.
Мърсър кимна.
— Значи сте се видели със стария ми приятел Брендан Уорли?
— Да. Откъде го познавате?
— Той не ви ли каза?
— Не.
— В такъв случай не ви трябва да знаете. Как е той? — поинтересува се Мърсър.
— Наслаждава се на Каракас.
— Да го прави, докато може.
— Да. Така че…
— Той знае ли къде се намирате в момента?
— Разбира се.
— Тогава защо не е тук?
— Това е криминално разследване.
Мърсър кимна, сякаш се мъчеше да си спомни армейските протоколи, правила и отговорности.
— Значи сте тук, за да ме арестувате.
— Такъв е планът.
— Но нямате заповед, не можете да се идентифицирате и всъщност нямате право да извършвате арест на чужда земя.
— Ще трябва да повярвате на думата ни, че сме следователи от ОКР. Не съм сигурен за правата ни тук, но мога да ви покажа писмената заповед, когато се върнем в Куонтико.
— Добре. Значи трябва просто да дойда доброволно с вас?
— Би било добре.
Мърсър се престори, че обмисля предложението. Очевидно се забавляваше. Може би рядко му се случваше да говори английски.
Той отпи глътка вода и погледна Броуди и Тейлър.
— Поправете ме, ако греша, но ми се струва, че сте мои пленници. В такъв случай как аз мога да стана ваш пленник?
— Радвам се, че попитахте. Ще трябва да приемете правото ни да извършим арест, капитане, да предадете оръжията си и да изпълните дълга си на офицер, като се оставите да бъдете отведен в КОНЩА. — Което на армейски жаргон означаваше „Континенталните щати“.
Мърсър обмисли думите му и попита:
— А не трябва ли да ми прочетете правата?
— Нямам пищов, а и да си призная, така и не успях да ги науча наизуст — призна Броуди и се обърна към Тейлър. — Маги?
Тя кимна и погледна Мърсър.
— Първо, вие ли сте Кайл Мърсър, капитан от армията на Съединените щати?
— Аз съм Кайл Мърсър. Напуснах армията и не мисля, че тя има някаква власт над мен.
— За протокола, капитане, армията не е приела оставката ви.
Мърсър я зяпна, после погледна Броуди.
— Откъде армията знае, че съм напуснал?
— Гледахме видеозаписа ви — отвърна Броуди.
Мърсър като че ли се зарадва искрено.
— Страхувах се, че записът няма да стигне до Баграм.
— Стигнал е. Както и до Пентагона. Може би дори до Белия дом.
— Това е добре. И двамата ли го гледахте?
— Да.
Мърсър се наведе напред в стола си.
— Искате ли да ви разкажа как обърнах играта и прерязах шибаните глави на онези кучи синове?
— Искаме — отвърна Тейлър. — Но не можем да продължим този разговор, докато не ви прочета правата.
Броуди си помисли, че тя трябваше да остави Мърсър да говори по тема, която очевидно го възбуждаше — обезглавяване — но Тейлър играеше стриктно по правилата.
Леко развеселеният Мърсър ѝ даде знак да продължи.
— Имате право да запазите мълчание и всичко, което кажете, може и ще бъде използвано срещу вас в съда — уведоми го Тейлър. — Имате право на адвокат. Ако не можете да си позволите такъв, ще ви бъде осигурен. Разбирате ли правата, които ви прочетох току-що?
— Да.
— Предвид тези права, искате ли да говорите с нас?
— Всъщност искам вие да говорите с мен.
— Добре — каза Броуди. — Нека ви кажа за вашата мутра, която стои зад вас. Емилио. Той упражни сексуален тормоз над госпожица Тейлър, като я накара да се съблече пред него.
— Скот… — започна Тейлър.
— Остави капитан Мърсър да отговори.
Мърсър кимна, сякаш разполагаше с добър отговор.
