В калта имаше много отпечатъци от стъпала, вероятно на пемони, но също и на подметки. Броуди тръгна предпазливо към реката, която беше на десетина метра от него, и видя голяма змия, която се плъзна във водата.
— Скот — прошепна Тейлър. — Ето там.
Той се обърна и видя, че тя сочи две лодки, подобни на тяхната, които бяха оставени в гъсти храсталаци. И двете имаха гребла и мотори. Броуди кимна и тръгна бавно през калта. Огледа се, после даде знак на Тейлър да дойде при него.
Тя се приближи и погледна в посоката, в която ѝ сочеше.
На триста метра надолу по реката имаше рибарска платформа, която явно изпълняваше ролята на наблюдателница. На нея стоеше мъж. Кайл Мърсър. Като че ли говореше по радиостанция — или може би отново ругаеше Уорли по сателитния телефон. Трудно беше да се определи от това разстояние.
Тейлър вдигна радиостанцията към ухото си и прегледа каналите.
— Чувам го… пита… иска всички да се явят в… salon… столовата. Щял да им говори там.
— Сигурно ще обяви преместването на лагера — каза Броуди. — Добрата новина е, че всички ще са на едно място. А лошата, че Емилио ще е другаде.
Тейлър кимна и погледна двете лодки.
— Повреждаме едната и вземаме другата.
— Да. — Броуди отиде до лодките и провери резервоарите, които се оказаха наполовина пълни — или наполовина празни — проблемът на оптимиста и песимиста. Издърпа въжето на единия стартер на няколко сантиметра и го преряза с бойния нож, след което метна дръжката на стартера в храстите. Тейлър пък преряза въжето на лодката и го омота около кръста си, в случай че им потрябва за нещо — например за да вържат Кайл Мърсър.
— Добре… — каза Броуди. — Готова ли си за отплаване?
— Къде отиваме, Скот?
— Нагоре, надолу или към отсрещния бряг и гората към Бразилия. Накъдето и да е, стига да се отдалечим от Кемп Тъмбстоун.
— Нали се разбрахме да се опитаме да пипнем Мърсър. Пълната програма — напомни му тя.
— След като вече сме тук и разполагаме с лодка, готов съм да се задоволя и с половината програма. Почти се измъкнахме.
Тя не отговори и двамата хванаха въжето и извлякоха лодката до водата.
Тейлър погледна надолу по реката.
— Още е там, Скот — каза тя и му напомни: — Ние сме въоръжени, а той като че ли нямаше оръжие.
Броуди погледна рибарската платформа и Кайл Мърсър, който стоеше с гръб към тях. Изкушаващо, но…
— Това не означава, че няма оръжие. Трябва да изчакаме, докато се махне.
— Не. Трябва да го пипнем, докато е там.
Маги започваше да говори като Скот Броуди и той не беше сигурен, че това му допада.
— Може всеки момент да се обърне. Не му трябва бинокъл, за да види двама души в лодка.
— Онези копелета ни заловиха там. Сега ние ще заловим него на същото място.
Сериозно?
— Мисля, че е по-добре да тръгнем нагоре по реката.
— Не знаем какво има нагоре освен онази писта, а и нямаме телефон, за да се обадим на Уорли.
— Добре… значи изчакваме Мърсър да отиде да говори на хората си, пускаме се надолу по течението и когато се отдалечим достатъчно, палим мотора и отиваме в Кавак да проверим положението. Ако видяното не ни хареса, продължаваме, докато не намерим някакво подобие на цивилизация.
— Не се разбрахме за такова нещо.
Броуди погледна към рибарската платформа.
— Съдбата или онова, в което там вярваш, ни дава тази единствена възможност — каза Тейлър. — Той е там, ние сме тук. Не го ли направим, никога повече няма да го видим.
Броуди се замисли.
— Вярно. — Ако Уорли откриеше Мърсър, щеше да се погрижи капитанът никога да не стигне до Щатите. Ако друг екип от ОКР откриеше Мърсър, Домброски щеше да ги черпи бира в офицерския клуб и нямаше да покани него или Тейлър. Ако никой не откриеше Кайл Мърсър, той щеше да продължи безумната си мисия да подрони американските интереси във Венецуела. И което може би беше по-важно, извършените от него убийства щяха да му се разминат.
Като стана въпрос за това, Тейлър добави:
— Дори да не успеем да го заловим, можем да го убием.
„Сега вече си дойдохме на думата“. Това щеше да е лесно. Или по-лесното.
— Скот?
— Добре… вдигаме котва.
Избутаха лодката в реката и наблегнаха на греблата, докато течението не ги пое. Тейлър намали звука на радиостанцията.
Насочваха лодката с греблата и кормилото, като се придържаха до брега, но избягваха подводните препятствия. Броуди прецени, че ще им трябват около пет минути да стигнат до платформата. Може би по-малко. Ако Мърсър си тръгнеше, по принцип можеха да слязат на брега и да го последват — в зависимост колко луди щяха да са в момента. Ако се обърнеше и ги видеше, Мърсър щеше да разполага с няколко възможности — да побегне, да използва радиостанцията или да извади оръжие, ако имаше такова. Тогава щеше да се стигне до престрелка, в която Мърсър щеше да е на по-висока позиция, а патиците щяха да се носят към него. Единственото, което можеше да попречи на Мърсър да ги улучи, беше ако се смееше прекалено неудържимо.
Тейлър се наведе към него.
— Трябва да минем под платформата, да вържем лодката, да слезем на брега, да се качим по рампата и да му кажем да се предаде или да умре.
— Може би ще е по-добре преди това да си извадя пистолета.
