Останаха клекнали, като се вслушваха в звуците наоколо. Стрелбата от стрелбището беше спряла, така че Мърсър явно беше прекратил тренировките и всички се готвеха да напуснат лагера. Или бяха отишли да обядват. Трудно можеше да се каже какво става в Кемп Тъмбстоун. Но ако някой дойдеше да смени Емилио, за да може да вземе душ с пленницата, щеше да мине по тази пътека. Рано или късно някой щеше да намери Емилио и Броуди искаше отдавна да се е махнал, когато този момент дойде.
— Скот?
— Можеш ли да издържиш преход през джунглата?
— Докъде?
Вече беше мислил по този въпрос.
— Границата с Бразилия е на по-малко от сто и петдесет километра. Четири или пет дни път.
Тя се замисли.
— Минах курса по оцеляване в Браг.
— Как се представи?
— Както всички други. Отлично.
— Яде ли змия?
— Да.
— Добре. Но… реката е по-лесен начин да се измъкнем, ако имахме лодка. Но няма да е лесно да стигнем до лодката… — Той я погледна. — Предлагам да изберем пълната програма. Отиваме да видим дали Мърсър още общува с природата на рибарската платформа. Ако го прави, имаме него, сателитния телефон и лодката. Ако го няма, пак имаме лодката.
— Ако е още там.
— Да… но там има и други лодки. Онези на калната ивица. Реката е изходът, Маги. Ако не друго, можем да я преплуваме до отсрещния бряг, по-далече от тия шибаняци. Можеш ли да плуваш?
— Мога. Но и крокодилите и пираните могат.
— Май ни остават само лоши възможности.
Тя кимна и като че ли се замисли върху лошите възможности.
Броуди беше сигурен, че биха могли да оцелеят четири-пет дни в джунглата, като се хранят от каквото им даде земята. Но земята също можеше да се нахрани с тях. Представи си се в прегръдката на питон. Спомни си съвета на Колинс по темата: вървете по реката. Припомни си и какво го бяха учили за измъкването от плен — самото измъкване е лесно в сравнение с това да не бъдеш заловен. А вземането на командира на лагера като пленник при бягството не влизаше в курса.
Тейлър внезапно се изправи.
— Да видим дали Мърсър и лодката са все още там.
Той я погледна.
— Сигурна ли си?
— Каква е целта? Оцеляване или изпълнение на мисията?
— И двете.
— Тогава да го направим.
— Нали разбираш, че ако ни хванат, ще си платим за убиването на Емилио?
— Скот, разбирам, че сме мъртви, ако останем тук. Да вървим.
— Добре.
Броуди тръгна по пътеката, като вървеше бързо, но не толкова, че да не може да се оглежда. Беше изтощен, а жегата ставаше непоносима. На няколко пъти погледна назад към Тейлър. Тя го следваше, очевидно с нов прилив на енергия.
Стигнаха до място, където пътеката се пресичаше от друга.
— Ако продължим напред, ще приближим прекалено много центъра на лагера, където видяхме колибата на жените — прошепна Броуди. — Трябва да слезем при реката. Щом стигнем до нея, може да ни се открият и други възможности.
Тя кимна и вдигна радиостанцията до ухото си.
— Нищо особено. Чакай… някой се опитва да се обади на Емилио…
— Да се опитва. Давай напред.
Забързаха към реката, която трябваше да е на десетина-петнайсет минути път. Когато приближиха един завой, видяха някаква жена. Броуди бързо клекна в поза за стрелба и едва не дръпна спусъка, но после видя, че това е най-обикновена жена с кошница пране на главата.
Свали пистолета и се изправи. Жената спря и двамата се взряха един в друг. Тейлър каза:
— Buenos dias, señora.
Жената отвърна на поздрава. Тримата продължаваха да стоят на пътеката. Е, какво се казва след „Buenos dias“? Може би: „Какво правите тук?“.
Тейлър заговори, жената отвърна и Тейлър преведе:
— Хуанита ни пожелава да се приберем живи и здрави у дома.
— Ясно… — И най-добрият начин да си гарантират това беше да проснат Хуанита в безсъзнание и да я скрият в храстите.
Хуанита продължаваше да гледа Броуди в очите, за да не ѝ се налага да вижда отново пистолета.
— Скот?
— Добре… — Броуди се усмихна на Хуанита, отдаде ѝ чест и мина покрай нея, следван от Тейлър. — Нито едно добро дело не остава ненаказано.
— Всяко добро дело се записва от ангелите.
— Ще проверя, когато отида при тях.
Продължиха по пътеката и Броуди зърна реката пред тях. Приближиха още и вече можеше да различи и калната ивица, на която бяха видели лодката — същата, на която беше слязла Кармен, когато двамата с Мърсър бяха дошли от Кавак. Броуди вече знаеше добре къде се намира и ускори крачка към реката — към магистралата на джунглата. Или към техния път към славата, ако Кайл Мърсър все още беше на рибарската платформа по-надолу.
Тейлър го следваше, като слушаше радиостанцията и го подканваше да върви по-бързо.
Когато приближиха калната ивица, той забави крачка, както го бяха учили да прави, когато доближава река, поток, път, поляна или постройка. Спря, даде знак на Тейлър да се сниши и приклекна. Двамата се загледаха и заслушаха; после Броуди се изправи и продължи напред.
Стигнаха до калната ивица и се огледаха. В района като че ли нямаше никого освен няколко маймуни по дърветата, които не реагираха добре на появата на другите два примата. На Броуди му се искаше да им каже да си затворят плювалниците, но те сигурно разбираха само испански.
