— Ако се наложи да го застреляш, направи го.
— Ще вдигна прекалено много шум. Добре, да видим какво ще се получи.
Вече бяха на стотина метра от платформата и Броуди виждаше Мърсър, който беше вдигнал радиостанцията до ухото си. Видя също и лодката, която бяха откраднали в Кавак и която беше завързана за платформата. Ако убиеха или заловяха Мърсър, можеха да го качат някоя от двете лодки и да продължат нагоре по реката към пистата в джунглата, да се обадят на Уорли по сателитния телефон — стига той още да беше у Мърсър — и да чакат самолета му. Какво можеше да се оплеска в този план?
Вече бяха на по-малко от двайсет метра от платформата и Броуди виждаше само тила на Мърсър — когато Мърсър се обърна и Броуди извади глока си. Но тогава главата на Мърсър изчезна и Броуди предположи, че е седнал.
Насочиха се между два стълба и лодката внезапно се озова под платформата и заора дъното. Звукът, който се чу, заприлича на Броуди на звука на десантна лодка, стигнала сушата. Без да чака Тейлър да намери за какво да върже въжето, той скочи от лодката и се насочи право към откритото пространство между платформата и речния бряг. Подхлъзна се в калта, но намери опора и излезе на брега, скочи на рампата, извади пистолета и се втурна на платформата. Елементът на изненада.
Кайл Мърсър седеше на същия стол, с гръб към него. За съжаление на масата имаше и друг мъж, който седеше с лице към Мърсър и съответно към Броуди.
Броуди стреля в гърдите му и мъжът полетя назад и падна заедно със стола в реката. Гърмежът отекна между дърветата. Мърсър дори не завъртя глава, когато Броуди му извика: „Предай се, или умри“.
Кайл Мърсър от Делта Форс имаше друга идея. Той сграбчи масата с две ръце, извъртя я и замахна с нея към Броуди, който приклекна и изстреля куршум, който би трябвало да улучи Мърсър в гърдите, само дето той беше успял да направи впечатляващо кълбо назад през ръба на платформата в реката.
Тейлър изтича на платформата и бързо прецени ситуацията.
Броуди ѝ подхвърли пистолета си.
— Прикривай ме!
Скочи от платформата и заплува към Мърсър, който бързо се отдалечаваше надолу по течението със загребвания, впечатляващи не по-малко от кълбото му.
Кубинките на Мърсър го бавеха и той не можеше да се освободи от тях и да плува едновременно. Броуди зарита с маратонките и минута по-късно се озова на една ръка разстояние от него.
Мърсър усети, че Броуди е зад него, и внезапно се надигна. Дълъг нож проблесна в дясната му ръка, на лъчите на слънцето. Той замахна с ножа към главата на Броуди, който също направи кълбо във водата, извади бойния нож на Емилио и опита да го забие в корема на Мърсър. Течението обаче беше отнесло противника му извън обхвата му.
Мърсър заплува към брега и Броуди го последва.
Мърсър намери пръв опора на речното дъно и излезе на брега, но вместо да побегне към дърветата, се обърна към Броуди, който спря на пет-шест метра от него, до кръста във водата.
Броуди погледна към платформата, но не видя Тейлър. Пое си дълбоко дъх и каза:
— Изборът ти, Кайл, е да се предадеш или да умреш.
— Аз ти давам същия избор.
— Добре, предавам се. Ела и ме хвани.
— Не ми се налага. След пет минути тук ще има трийсетина въоръжени мъже. Достатъчно ми е просто да стоя тук.
По-скоро десет или петнайсет минути. И вероятно двата гърмежа на Броуди не бяха стигнали до лагера, а и да бяха стигнали, никой в Кемп Тъмбстоун не би им обърнал внимание. В думите на Мърсър обаче можеше да има и някаква истина, така че Броуди избра онова, в което го биваше най-много — започна да го предизвиква и да го дразни.
— Ти си скапаняк, Кайл. Не Уорли. Хайде, задник такъв. Ти имаш нож, аз също. Без пистолет съм.
— Знам. Защото ако имаше пистолет, вече щеше да си го извадил. Ти си скапаняк, не аз.
— Аз те преследвам, Кайл, а не ти мен. — Броуди тръгна през водата към Мърсър.
Мърсър приклекна с насочен напред нож.
— Ще забия главата ти на кол.
— А аз ще окача пишлето ти над камината си.
Броуди нямаше време за дълга битка с ножове, ако хората на Мърсър наистина идваха, така че трябваше да я направи кратка. Свали си тениската и я уви около лявата си ръка. Мислеше си, че Мърсър ще направи същото, но той не го направи. Може би беше пропуснал курсовете по бой с нож. Това щеше да е добре.
Броуди вече беше до колене във водата, на по-малко от три метра от Мърсър. Отново погледна към платформата — от Тейлър нямаше и следа. Самата платформа се намираше на петдесетина метра от тях, на самата граница на ефективната стрелба на глока. Тейлър може би лежеше на нея и се целеше. Това беше добре. Но ако Броуди се приближеше повече до Мърсър, тя трябваше да е същинска Ани Оукли9, за да улучи.
— Да не би да размисли? — попита Мърсър.
— Мисля, че печелиш време, докато дойдат мутрите ти.
— Така или иначе, Броуди, ти си мъртъв. Или ще искаш да си мъртъв.
Броуди нямаше представа къде е Тейлър. Може би беше намерила сателитния телефон и се обаждаше на Уорли или Домброски — или на Трент. Мисълта не беше от приятните.
