То като че ли бе прекарало известно време в един зелен пояс, а след това бе потеглило нагоре по един хълм по посока на анклава Нова Атлантида.
Хакуърт извади писалката си и написа кратко писмо, което адресира до лорд Финкъл-Макгроу.
Ваша милост,
Откакто приех доверието, което изразихте към мен, се опитвам да бъда напълно честен и да служа като отворен проводник за цялата информация, свързана с възложената задача. В този дух трябва да ви уведомя, че преди две години в отчаяните си опити да намеря загубилото се копие, започнах да претърсвам Земите под аренда… (и т.н., и т.н.)
Моля разгледайте приложената карта, както и другите данни, свързани с последните маневри на книгата, чието местонахождение не ми беше известно чак до вчера. Няма как да разбера в чии ръце е, но като се има предвид програмирането й, трябва да е малко отреп момиченце, вероятно между пет и седем годишна възраст. Книгата сигурно е била на закрито през последните две години, защото иначе системите ми щяха да я засекат. Ако предположенията ми са верни и ако изобретението ми не е попаднало в злонамерени ръце, то тогава може спокойно да се предположи, че книгата е станала важна част от живота на въпросното момиченце…
Продължи с това, че книгата не трябва да се взима от момиченцето, ако той се е оказал прав; като се позамисли още малко обаче, задраска тази част от писмото и тя изчезна от страницата. Не беше негова работа да казва на Финкъл-Макгроу какво да прави. Хакуърт подписа писмото и го изпрати.
Половин час по-късно писалката му позвъня отново и той си провери пощата.
Хакуърт,
Съобщението прието. По-добре късно, отколкото никога. Нямам търпение да се видя с момиченцето.
Когато се върна в пощата и надникна през прозорчето на големия синтетичен компилатор, Хакуърт видя как на неясната червена светлина придобива форма някаква голяма машина. Тялото вече бе завършено и сега се издигаше бавно на четирите крака, които се компилираха под него. Д-р Х. беше снабдил Хакуърт с вихрогон.
Хакуърт забеляза с голяма доза одобрение, че конструкторите на този модел бяха наблегнали на простотата и мощността за сметка на удобството и стила. Съвсем по китайски. Не бяха положени никакви усилия да заприлича на истинско животно. Голяма част от механизмите по краката бяха изложени на показ, така че се виждаше как работят ставите и свръзките, нещо като да гледаш колелата на старите парни локомотиви. Тялото изглеждаше хърбаво, като скелет. Беше направено от звездообразни свръзки, където се срещаха по пет или шест оси с размерите на цигара. Осите и свръзките образуваха неправилно разпределена мрежа, оплетена под формата на геодезична пространствена рамка. Осите можеха да променят дължината си. Хакуърт бе виждал същата конструкция по други места и знаеше, че мрежата може да променя размерите и формата си до невероятна степен, за да постигне комбинацията от устойчивост и гъвкавост, необходима на контролната система в момента. Във вътрешността на пространствената рамка Хакуърт виждаше сфери и елипсоиди с алуминиево покритие, които без никакво съмнение бяха пълни с вакуум и съдържаха машинно-честотните вътрешности на превозното средство: основно лостова логика и някой енергиен източник.
Краката се компилираха бързичко, но стъпалата бяха малко по-сложни и отнеха повече време. Когато работата беше свършена, Хакуърт запълни вакуума и отвори вратата.
— Сгъни се — нареди той.
Краката на вихрогона се сгънаха и той падна на пода на синтетичния компилатор. Пространствената му рамка се събра колкото беше възможно и вратът му стана по-къс. Хакуърт се наведе, прокара пръсти през пространствената рамка и повдигна вихрогона с една ръка. Пренесе го през фоайето на пощенската служба, покрай смаяните клиенти, и излезе на улицата.
— Стани — каза той.
