— Реших, че един ден ще отмъстя за братчетата си — завършил Питър.
— И отмъсти ли?
— Е, това също е една много дълга история.
— Разкажи ми я! — настояла принцеса Нел.
Но преди Питър да успее да подхване следващата част от разказа си, чули, че към тях се приближава някакъв странник.
— Трябва да събудим Патето и Пурпур — казал Питър.
— О, остави ги да поспят — не се съгласила Нел. — Нека малко да си починат, а и освен това този странник не изглежда кой знае колко лош.
— А как точно изглежда един лош странник? — попитал Питър.
— Ти вече знаеш — като невестулка или лешояд — отговорила му принцеса Нел.
— Привет, млада госпожице — казал странникът, който бил облечен в скъпи дрехи и имал по себе си много украшения. — Не можах да не забележа, че сте нови в града на крал Сврака и нямате кой знае какъв късмет. Не мога да си седя в удобната и топла къща и да си ям обилната вкусна храна, без да се чувствам виновен като знам, че вие стоите тук навън и страдате. Няма ли да дойдете с мен и да ми позволите да се погрижа за вас?
— Няма да оставя приятелите си — отвърнала му принцеса Нел.
— Разбира се, че не — въобще нямах предвид
— Не, струва ми се, че не — отвърнала принцесата.
— Тогава елате с мен, изслушайте ме, проверете ме и ще видите, че ще се окажа един много добър човек, след което ще се върнем да вземем останалите от групичката ви. Хайде, няма смисъл да си губим времето!
На принцеса Нел й било много трудно да откаже на странника.
— Не тръгвай с него, Нел! — предупредил я Питър.
Накрая обаче Нел тръгнала с непознатия. Дълбоко в сърцето си знаела, че не трябва, но нямала много ум в малката си главичка, а и нали била малко момиченце, та не знаела как да откаже на един възрастен чичко.
В този момент историята стана много интерактивна. Нел остана в нея известно време, като опитваше най-различни неща. Понякога мъжът й даваше да пие нещо и тя заспиваше. Ако пък откажеше да пие, той я хващаше и връзваше. Каквото и да станеше, мъжът винаги се оказваше пират или пък продаваше принцеса Нел на други пирати, които не я пускаха никъде. Нел опита всички трикове, за които се сети, но сякаш интерактивът беше направен така, че веднъж щом бе решила да тръгне с непознатия, нищо не можеше да попречи на пиратите да я направят своя робиня.
След десетия или дванайсетия опит тя хвърли книгата в пясъка и се отпусна върху нея разплакана. Плачеше безмълвно, за да не се събуди Харв. Плака дълго, защото не виждаше причина да спира, понеже усещаше, че сега е хваната в капан, също както беше принцеса Нел в книгата.
