Градинската къщичка имаше две стаи — една за спане и една за игра. Стаята за игра разполагаше с две врати, направени от множество малки прозорчета, които гледаха към градината на управителя Муър. На Нел й беше казано много да внимава с малките прозорчета, защото били направени от истинско стъкло. Самото стъкло беше с мехурчета и доста неравно, също като повърхността на водата в някое гърне, точно преди да започне да ври. Нел обичаше да гледа нещата през него, защото макар и да знаеше, че истинското стъкло не е здраво колкото обикновените прозорци, то караше да се чувства сигурна и защитена — беше като да се криеш зад нещо.
Самата градина непрекъснато се опитваше да погълне къщичката; множество бързо растящи растения като филизи бръшлян, глицинии и шипки се издигаха навсякъде, дълбоко ангажирани с важния проект да се катерят по стените, да използват медните водосточни тръби с цвят като корубата на костенурка, както и грубата повърхност на тухлите и мазилката като места за захващане. Наклоненият покрив на къщичката направо фосфоресцираше от натрупания мъх. От време на време Муър се спускаше към морето от растения с лозарска ножица в ръка и отстраняваше част от филизите, които украсяваха гледката през стъклената врата на Нел така приятно, но засега нямаше усещането, че се намира в затвор.
По време на втората година от престоя си в къщурката тя попита управителя дали може да си има едно малко кътче от градината само за себе си. След първоначалната фаза на дълбок шок и откази, в крайна сметка той придърпа няколко от плочите, за да се образува един мъничък парцел, после накара занаятчиите на Давтейл да измайсторят няколко медни саксии и ги прикрепи към стените на къщурката. В парцелчето Нел засади моркови с мисълта за своя приятел Питър, който беше изчезнал преди толкова дълго време, а в саксиите на прозореца засади мушкато. „Букварът“ я научи как да направи всичко това и освен това й напомняше всеки ден да вади от земята по един покарал морков, за да има представа как точно растат. Нел разбра, че ако държи „Буквара“ точно над моркова и се взира в определена страница, тя се превръщаше в магическа илюстрация, която ставаше все по-голяма и по-голяма, докато Нел започнеше да вижда миниатюрните фибрички, които излизаха от корена, едноклетъчните организъмчета, които висяха по фибрите, и митохондриите във вътрешността им. Този трик работеше с всичко останало и тя прекарваше дни наред в изследване очите на мухите, плесента по хляба и кръвните клетки, които получи като си боцна пръста. Можеше също така да се качва високо в планината, когато нощта беше хладна и ясна, и да използва „Буквара“, за да вижда пръстените на Сатурн и спътниците на Юпитер.
Управителят Муър продължаваше да работи дневна смяна в портиерската къщичка. Когато се прибираше вечер, двамата с Нел често вечеряха заедно в къщата. Отначало си поръчваха храната право от синтетичния компилатор или пък управителят приготвяше нещо лесничко — например, някакъв колбас с яйца. През това време принцеса Нел и другите герои в „Буквара“ също изядоха големи количества колбас с яйца, докато Патето не се възпротиви и не научи принцесата как да готви по-здравословна храна. Оттогава нататък Нел придоби навика да готви здравословна храна със салати и зеленчуци. Правеше това няколко пъти в седмицата, след като се прибереше от училище. Имаше малко ропот от страна на Муър, но после винаги опразваше чинията си и понякога дори я миеше.
Управителят прекарваше доста време в четене на книги. Нел имаше право да стои в къщата му, докато прави това, стига да пази тишина. Много често той я караше да излезе и тогава влизаше във връзка с някой стар приятел по големия медиатрон на стената в библиотеката си. Обикновено в такива случаи Нел просто се връщаше в къщурката си, но понякога — особено при пълнолуние — се разхождаше из градината. Тя изглеждаше по-голяма, отколкото беше всъщност поради простата причина, че бе разделена на множество малки части. Късно през нощта по пълнолуние любимото й местенце беше една полянка с висок зелен бамбук и красиви камъни. Тя сядаше и се облягаше на някой от камъните, четеше „Буквара“ и от време на време чуваше излитащите от къщата на управителя Муър звуци, докато той говореше по медиатрона: най-често дълбок гърлен смях и цели експлозии от добронамерена простоватост. Доста дълго време Нел мислеше, че звуците не могат да бъдат произвеждани от управителя, а по-скоро от човека, с когото той разговаря; защото в нейно присъствие винаги беше много учтив и резервиран, макар и малко ексцентричен. Една нощ обаче тя чу силни стонове, идещи откъм къщата му, и пропълзя от бамбуковата горичка, за да види какво става.
