Управителят Муър трябва да беше чул писъците на Нел въпреки мощта на гайдата, защото беше в стаята си за отрицателно време, закрещял разни команди на медиатроните, които изгаснаха до един и отново се превърнаха в стени и под. Единственият образ, който още стоеше в стаята, беше картината с Гуан Ди — бога на войната, — който както винаги се взираше надолу към тях. Управителят Муър винаги се чувстваше много неловко, когато Нел показваше някакъв пристъп на емоции, но явно се справяше доста по-добре с истерията, отколкото да кажем с покана за игра на къщички или пристъп на силен кикот. Той вдигна Нел, отнесе я на една ръка разстояние и я постави в коженото кресло. Излезе от стаята за малко и се върна с голяма чаша вода, след което внимателно притисна ръцете й към нея.
— Дишай дълбоко и изпий водата — говореше почти безгласно; изглеждаше така, сякаш го е казвал дълго време.
Нел се изненада много, когато откри, че няма да плаче вечно, макар че няколко рецидива се появиха все пак и трябваше да бъдат овладявани по същия начин. През цялото време тя се опитваше да каже: „Не мога да спра да плача“, като изричаше сричките една по една.
Когато го каза за десети или единайсети път, управителят я прекъсна:
— Не можеш да спреш да плачеш, защото си напълно повредена психологически.
Каза го с някак отегчен професионален тон, който можеше да прозвучи и грубо; поради някаква причина обаче на Нел й подейства успокоително.
— Какво искаш да кажеш? — попита го накрая тя, когато вече можеше да говори, без гърлото й да й прави смешни номера.
— Искам да кажа, че също като мен и ти си ветеран, момичето ми, ти също имаш белези — и той изведнъж отвори ризата си със замах, при което из цялата стая полетяха копчета и пред очите й се появи многоцветното му тяло — като мен. Разликата е в това, че аз знам, че съм ветеран. А ти продължаваш да си мислиш, че си малко момиченце също като отвратителните викита, с които ходиш на училище.
От време на време, може би веднъж в годината, той отхвърляше поканата за вечеря, обличаше униформата си, качваше се на един кон и отпрашваше по посока на анклава Нова Атлантида. Конят го връщаше в ранните часове на деня толкова пиян, че едва се държеше на седлото. Понякога Нел му помагаше да си легне и след като той изпаднеше в безсъзнание, тя разглеждаше многобройните му игли, медали и лентички на светлината на някоя свещ. Особено лентите използваха една доста сложна система за кодиране на цветовете. Най-отзад на „Буквара“ обаче имаше няколко страници, които се наричаха „Енциклопедия“ и след като се консултира с тях, Нел успя да разбере, че управителят Муър е, или поне е бил, бригаден генерал на Втора бригада от Трета дивизия на Първи принудителен експедиционен корпус на Протокола. Една лентичка подсказваше, че е прекарал известно време като офицер на разменни начала в нипонска дивизия, но родната му дивизия очевидно беше Трета. Според „Енциклопедията“ Трета дивизия била известна под името „Кучетата от крайния квартал“ или по-простичко — „Мелезите“, защото почти винаги попълвала редиците си с войници от Бялата диаспора: юитландци, роялисти от Ълстър, бели от Хонгконг и разни типове без корен от всички англо-американски части на света.
Според една от иглите в униформата на управителя той имаше висше инженерно образование по нанотехнологии. Това се връзваше с принадлежността му към Втора бригада, която бе специализирана по нанотехнологично военно дело. В „Енциклопедията“ пишеше, че е била образувана преди около трийсет години, за да се справи с някакъв неприятен бой в Източна Европа, където се прилагали примитивни нанотехнологични оръжия.
Няколко години по-късно дивизията била изпратена в южен Китай в пълна паника. Там се бил заформял някакъв проблем, още откакто Жанг Хан Хуа се отправил на Далечното си пътуване и принудил търговците да му се кланят до земята. Жанг лично бил освободил няколко лагера, където наемни работници се трудели като побъркани, за да произвеждат украшенийца за експорт на Запад. Той разбивал екраните на компютрите с масивната дръжка с драконова глава на бастуна си, превръщайки надзирателите в кървави купчини плът. „Проучванията“ на Жанг на разни процъфтяващи предприятия предимно на юг изхвърлило милиони хора от работните им места. Те излезли по улиците, направили абсолютна гюрултия и към тях се присъединили симпатизиращи части от Народната освободителна армия. В крайна сметка бунтът бил потушен от северните части на същата армия, но лидерите били изчезнали в „твърдите области“ на Пърл Делта и така Жанг бил принуден да създаде една постоянно гарнизонна държава на юг. Северните войски поддържали реда жестоко, но ефикасно в продължение на няколко години, докато една нощ цяла тяхна дивизия — около 15 000 човека — не била сравнена със земята посредством заразяване с нанозити.
