Водачите на бунта излезли от скривалищата си, обявили Крайбрежната република и наредили да дойдат наказателните отряди на Протокола, за да има кой да ги защитава. Полковник Артър Хорнсби Муър — ветеран от боевете в Източна Европа — получил команден пост. Бил роден в Хонгкоиг, напуснал го още като много малък, когато китайците го превзели, прекарал голяма част от младежките си години в обиколки из Азия заедно с родителите си и в крайна сметка се установил на Британските острови. Бил подбран за тази работа, защото владеел кантонски добре и горе-долу мандарински. Докато гледаше старите видеоклипове в „Енциклопедията“, Нел видя един по-млад управител Муър — същият мъж, но с повече коса и по-малко съмнения.
Китайската гражданска война се разразила с пълна сила три години по-късно, когато северняците, които нямали никакъв достъп до нанотехнологиите, започнали да произвеждат ядрени оръжия. Не много дълго след това ислямските държави най-сетне се споразумели и превзели по-голямата част от провинция Ксинджянг, като избили част от ханското китайско население, а останалото било избутано на изток, точно към фронтовата линия на гражданската война. Полковник Муър се разболял от особено тежка зараза с някакви примитивни нанозити, бил отстранен от бойните действия и поставен на удължен запасен режим. Дотогава примирието между Небесното кралство и Крайбрежната република било постигнато.
Оттогава насетне, доколкото Нел знаеше от учебните си занимания в Академията, Лау Ге заел поста на северен лидер след Жанг — станал глава на Небесното кралство. След изтичането на един доста дълъг период от време, той се бил освободил от всички останали от комунистическата идеология следи, като я обявил за западен империалистически заговор, а себе си обявил за камерхер на Краля без трон. Безтронният крал бил Конфуций и сега Лау Ге беше с най-висок ранг сред мандарините.
Енциклопедията не казваше още кой знае какво за полковник Артър Хорнсби Муър, освен че се появил отново няколко години по-късно в качеството си на съветник по време на някакви прояви на нанотехнологичен тероризъм в Германия, а по-късно се пенсионирал и станал консултант по охраната. В това свое назначение той подпомогнал прокарването на идеята за защита в дълбочина, около която били построени всички съвременни градове, включително и Атлантида/Шанхай.
Една събота Нел приготви вечерята много вкусно и старателно и когато привършиха с храненето, тя започна да разказва на управителя за Харв и Текила, както и това, което й беше казал Харв за несравнимия Бъд — техния скъп, напуснал ги баща. Изведнъж се оказа, че са минали три часа, а Нел продължаваше да разказва разни неща за приятелите на Мама, а управителят продължаваше да я слуша, като от време на време поглаждаше бялата си брада, но иначе запазваше изключително сериозно и замислено внимание. Накрая тя стигна до историята с Бърт, за това как се опитала да го убие с отвертката, как той ги гонил надолу по стълбите и как очевидно бе срещнал смъртта си в ръцете на мистериозния китайски господин с обла глава. На управителя това му се стори извънредно интересно и зададе много въпроси: най-напред за подробностите около тактиката при нападението с отвертката, а след това и за стила на танцуване на китайския господин, както и за облеклото му.
— От онази нощ съм му ядосана на буквара ми — каза Нел.
— Защо? — попита управителят с изненадано изражение, макар че едва ли беше по-изненадан от самата Нел. Тя беше
— Не мога да не си мисля, че той ме подведе. Накара ме да повярвам, че е проста работа да убия Бърт и че това ще подобри живота ми; но когато се опитах да приложа тези идеи на практика… — и тя не можа да се сети какво да каже по-нататък.
— …се случи останалата част от живота ти — довърши Муър. — Момиченце, трябва да признаеш, че животът ти след смъртта на Бърт е по-добър в сравнение с живота ти преди това.
— Да.
— Значи „Букварът“ е бил прав по този въпрос. А колкото до това, че убиването на хора е много по-сложна работа на практика, отколкото на теория, виж, за това със сигурност ще се съглася с теб. Струва ми се обаче, че съвсем не е единственият случай, в който животът се оказва много по-сложен, отколкото си го видяла в книгата. Това е „урокът на отвертката“ и няма да е зле да го запомниш. Голямата поука е, че трябва да се научиш да черпиш и от други източници, освен вълшебната ти книга.
— Ами тогава за какво ми е тази книга?
