Нел смътно знаеше, че името на замъка Тюринг е загатване — бе разбрала нещичко за него в Академията на госпожица Матисън. Беше свързан с компютри. Можеше да се обърне към страниците на Енциклопедията и веднага да провери, но се бе научила да оставя „Буквара“ да разказва историята по своя си начин. Очевидно воините не бяха мъже в брони, а просто навиващи се кукли и навярно същото се отнасяше за самия херцог на Тюринг.
След кратък и не много интересен разговор, по време на който принцеса Нел неуспешно се опитваше да установи дали херцогът е човек, той безстрастно заяви, че завинаги я хвърля в подземната тъмница.
Такива неща вече не изненадваха и не смущаваха Нел, защото по време на връзката й с „Буквара“ се бяха случвали стотици пъти. Освен това още от първия ден, в който Харв й беше дал книгата, тя знаеше какъв ще е краят на историята. Просто разказът имаше много обрати и колкото по-внимателно го четеше, толкова повече разклонения откриваше.
Един от воините се отдели от предавателната си кутия на стената, закрачи към ъгъла и взе метален кош, пълен с една от онези особени вериги, които принцеса Нел бе забелязала навсякъде. Той го отнесе при лорда, започна да рови вътре, докато открие края и го вкара в дупка отстрани на трона. Междувременно друг воин също се отдели от стената и зае позиция от другата страна на херцога. Този воин вдигна забралото си, за да разкрие някакво механично устройство в пространството, където би трябвало да се намира главата му.
От вътрешността на трона се разнесе невероятно тракане. Вторият воин хвана края на веригата, която се беше появила откъм неговата страна и я пъхна в отвора на забралото си. Миг по-късно тя изскочи от дупка на гърдите му. По този начин цялата осем-деветметрова верига бавно и шумно бе изтеглена от коша, мина през скрития под трона механизъм и през гърлото на втория воин, излезе от отвора на гърдите му и се спусна на пода, където постепенно се натрупа на покрита със смазка купчина. Процесът продължи много по-дълго, отколкото отначало очакваше принцеса Нел, защото веригата често променяше посоката си. Когато кошът почти се изпразни, тя неведнъж отново се връщаше в него, докато едва не го изпълнеше. Но като цяло повече се движеше напред и накрая последната брънка изскочи от коша и изчезна в трона. Няколко секунди по-късно чукането спря и Нел чуваше само по-тихото тракане от вътрешността на втория воин. После замлъкна и този шум и веригата падна от гърдите му. Той я загреба с ръце и я постави в недалечен празен кош. После закрачи към Нел, наведе се в кръста, доста неприятно долепи твърдото си, студено рамо до корема й и я повдигна от пода като чувал с царевица. Няколко минути я носи из замъка, като през повечето време се спускаше по безкрайни каменни стълби и накрая я вкара в много дълбока, мрачна и студена тъмница, където я остави в малка и съвършено тъмна килия.
— Принцеса Нел използва едно от вълшебните заклинания, на които я беше научила Пурпур, за да направи светлина — каза Нел.
