На най-високата от многобройните кули на замъка се виждаше четирикрила вятърна мелница, която се въртеше с постоянна скорост, макар че застанала на много метри под нея, принцеса Нел усещаше съвсем слаб ветрец.
В главната порта имаше по-малка врата с шпионка и с огромно Т-образно бронзово чукало отдолу, цялото обрасло с мъх и лишеи, от които формата му едва се различаваше. Принцеса Нел с огромно усилие удари с чукалото и като имаше предвид състоянието му, не очакваше резултат. Но едва прозвуча първият удар, когато шпионката се отвори и тя видя шлем: защото пазачът от другата страна беше облечен от главата до петите в ръждива и покрита с мъх бойна броня. Той обаче не каза нищо, просто гледаше принцеса Нел или поне така реши тя, тъй като не можеше да види лицето му през тесните прорези на забралото му.
— Добър ден — каза принцеса Нел. — Моля за извинение, но пътувам из тези земи и се чудя дали бихте били любезни да ми позволите да пренощувам тук.
Без да каже нито дума, пазачът затръшна шпионката. Нел можеше да чуе скърцането и дрънченето на бронята му, докато мъжът бавно се отдалечаваше.
Няколко минути по-късно го чу да се връща, само че този път шумът се бе удвоил. Ръждивите ключалки на вратата заскърцаха. Тя се отвори и принцеса Нел отстъпи назад, когато наоколо й полетяха люспи ръжда и парчета лишеи и мъх. На прага стояха двама мъже в брони и я канеха вътре.
Нел пристъпи през прага и се озова сред мрачните улички на замъка. Вратата зад нея се затръшна. Железни скоби обгърнаха горната част на ръцете й и мъжете я хванаха с ръкавиците си. Те я повдигнаха във въздуха и няколко минути я носиха по улиците, стълбите и коридорите на замъка. Не срещнаха абсолютно никого. Тя не видя дори мишка или плъх. От комините не се издигаше дим, прозорците не светеха и факлите по стените на дългия проход, който водеше към тронната зала, бяха студени и черни. Тук-там принцеса Нел забеляза други воини, застанали на пост, но тъй като никой от тях не помръдваше, не знаеше дали са празни брони, или истински хора.
Никъде не видя обичайните признаци на търговия и човешка дейност: конска тор, обелки от портокал, лаещи кучета, пълни канавки. За нейна тревога обаче, по пътя й имаше огромен брой вериги. Бяха едни и същи, с малко особен вид и се срещаха навсякъде: натрупани на купчини по уличните ъгли, провиснали от метални кошове и от покривите, закачени между кулите.
Тракането и скърцането на мъжете, които я носеха, не й позволяваха да чува каквото и да е друго, но когато се изкачиха и навлязоха навътре в замъка, тя бавно започна да долавя дълбок стържещ, ръмжащ звук, който вибрираше във всеки каменен блок. Той стана още по-силен, когато тръгнаха по последния дълъг коридор и беше вече почти непоносим, когато най-после влязоха в сводестата тронна зала, намираща се в самото сърце на замъка.
В залата бе тъмно и студено, макар че разположените високо по сводовете прозорци пропускаха малко светлина. Покрай стените бяха строени мъже в брони, които стояха съвършено неподвижно. На трон, двойно по-висок от човешки ръст, разположен по средата на помещението, седеше гигант, облечен в броня, лъщяща като огледало. До него стоеше мъж в броня с парцал и телена четка в ръце, който ожесточено лъскаше един от наколенниците на лорда.
— Добре дошла в замъка Тюринг — с металически глас каза лордът.
Очите на принцеса Нел вече се бяха приспособили към сумрака и тя можеше да види зад трона му нещо друго: огромна Ос, дебела като главна мачта на кораб, направена от ствол на гигантско дърво, подсилено с месингови плочки и ленти. Оста се въртеше и принцеса Нел разбра, че трябва да предава енергията на вятърната мелница. С Оста бяха свързани огромни предавки, черни и лъскави от смазка, които предаваха енергията на други, по-малки оси, излизащи хоризонтално във всички посоки и изчезващи през дупки в стените. Въртенето и стърженето на всички тези оси и предавки бяха причина за вездесъщия шум, който по-рано бе забелязала.
Приблизително на височината на мъжки гърди покрай всяка от стените на тронната зала се виждаше по една хоризонтална ос, минаваща на малки, равни интервали през предавателни кутии. Под прав ъгъл от тях излизаше къса, квадратна ос. Тези предавателни кутии съвпадаха с местоположението на воините.
Воинът, който лъскаше бронята на лорда, заобиколи покрития с шипове наколенник на господаря си и се обърна с гръб към принцеса Нел. Тя се стресна, когато забеляза голяма квадратна дупка по средата на гърба му.
