— Да. Но вие със сигурност трябва да сте го подозирали.
— Чувствам това време като десет години. Усещам, че с мен са се случили толкова неща, колкото за десет години. Но инженерното полукълбо нещо не може да го проумее.
— Не сме в състояние да разберем защо д-р Х. би решил да изтърпите присъдата си сред барабанчиците — продължи Нейпиър. — Струва ни се, че най-ценно за него би трябвало да е вашето инженерно полукълбо, както сам се изразихте — известно ви е, че Небесните продължават да изпитват ужасен недостиг на инженери.
— Работех по нещо — каза Хакуърт. В главата му проблясваха образи на нанотехнологична система, възхитително компактна и изящна. Изглеждаше му изключително добра работа, нещо, каквото би могъл да създаде само, когато задълго се съсредоточеше. Например, ако беше затворник.
— За какво точно става дума? — с внезапно напрегнат глас попита полковникът.
— Не мога да си спомня — накрая отвърна Хакуърт и безпомощно поклати глава. Подробните образи на атоми и връзки в спомена му бяха заменени от тлъсто кафяво зърно, увиснало във въздуха като в картина на Магрит6. Сочна раздвоена заобленост, напомняща на задник, в единия край, сливаща се като зърно на женска гърда в другия.
— Какво се е случило, по дяволите?
— Преди да напуснете Шанхай, д-р Х. ви е включил в синтетичен компилатор, нали?
— Да.
— Каза ли ви какво вкарва в системата ви?
— Предполагам, че са били хемокулите на някакво описание.
— Преди да напуснете Шанхай ви взехме кръв.
— Нима?
— Имаме си начини — отвърна полковник Нейпиър. — Освен това подложихме на пълно изследване една от приятелките ви в пещерата и открихме в мозъка й няколко милиона нанообекта.
— Няколко милиона?
— Съвсем малки — успокоително каза Нейпиър. — Вкарани са чрез кръвта, разбира се — хемокулите циркулират в цялата кръвоносна система и преминават през капилярите в мозъка, където пресичат преградата кръв/мозък и мълниеносно се насочват към някой съседен аксон. Могат да наблюдават активността в аксона или да го възбудят. Всички тези обекти разговарят помежду си с видима светлина.
— Значи, когато съм сам, моите обекти просто разговарят помежду си — рече Хакуърт, — но когато се приближа до други хора с такива неща в мозъците си…
— Няма значение в чий мозък е обектът. Всички те безразборно разговарят помежду си и образуват мрежа. Събери неколцина барабанчици в тъмна стая и ето ти гещалт.
— Но интерфейсът между тези нанообекти и самия мозък…
— Да, признавам, че свързани със случайно избрани неврони, няколко милиона от тези неща осъществяват съвсем слаб интерфейс с нещо толкова сложно, колкото човешкия мозък — отвърна Нейпиър. — Ние не твърдим, че сте споделяли общ мозък с тези хора.
— И какво точно съм споделял с тях? — попита Хакуърт.
— Храна. Въздух. Приятелство. Телесни течности. Навярно чувства или общи емоционални състояния. Навярно и друго.
— Само това ли съм правил през тези десет години?
— Правил сте много неща — каза Нейпиър, — но сте ги правил в някакво несъзнателно, подобно на сън състояние. Бил сте като сомнамбул. Когато научихме за това — след биопсията на вашата приятелка троглодит, — ние разбрахме, че в известен смисъл вече не действате по собствена воля и създадохме ловец-убиец, който да открие и унищожи нанообектите в мозъка ви. Вкарахме го в системата на онази жена в сънно състояние, после я върнахме във вашата колония. Когато сте правили секс с нея… — е, сам можете да се досетите за останалото.
— Вие ми давате тази информация, полковник Нейпиър, и аз съм ви благодарен, но тя само ме обърква още повече. Какво според вас е искало от мен Небесното кралство?
— Д-р Х. искал ли е нещо от вас?
— Да потърся Алхимика.
Полковник Нейпиър като че ли се стресна.
— Поискал е това от вас преди десет години?
— Да. С точно толкова думи.
— Това е изключително странно — измърмори полковникът след продължително мълчание, по-време на което си играеше с мустаците си. — Ние знаем за тази тъмна фигура само от около пет години и в действителност не ни е известно абсолютно нищо за него — освен че е майстор магьосник, който е в съзаклятие с д-р Х.
— Имате ли някаква друга информация…
— Повече нищо не мога да ви разкрия — рязко го прекъсна Нейпиър, очевидно вече и без това разказал прекалено много. — Но ни съобщете, ако го откриете. Хм, Хакуърт, едва ли има тактичен начин да отворя тази тема. Известно ли ви е, че жена ви се е развела с вас?
— А, да — тихо отвърна Хакуърт. — Предполагам, че съм го знаел. — Но до този момент не го беше съзнавал.
— Тя прояви забележително разбиране за продължителното ви отсъствие — каза Нейпиър, — но в един момент стана очевидно, че подобно на всички барабанчици, вие сте имали изключително безразборни полови връзки.
— Откъде е разбрала?
— Ние я предупредихме.
— Моля?
— По-рано споменах, че открихме някои неща в кръвта ви. Тези хемокули са специално предназначени да се предават чрез обмен на телесни течности.
— Откъде знаете?
Нейпиър за първи път прояви нетърпение.
