— Защото тя е основна част от онова, което става тук — отвърна лорд Финкъл-Макгроу, — а аз не го очаквах. Според първоначалния план, интеракторът не трябваше да е важен елемент.
— Тя го е направила — обясни Карл Холивуд, — като е жертвала кариерата и голяма част от живота си. Трябва да разберете, Ваша милост, че приятелката ми не е била само наставничка на Нел. Тя е станала нейна майка.
Тези думи като че ли поразиха лорд Финкъл-Макгроу. Той се олюля и известно време бавно крачеше покрай брега, потънал в размисъл.
— Преди няколко минути вие ме накарахте да смятам, че установяването на връзка с въпросния интерактор няма да е тривиален процес — с тих глас най-после каза той. — Тя вече не играе ли във вашата трупа?
— Преди няколко години си взе отпуска, за да се съсредоточи върху Нел и „Буквара“.
— Разбирам — кимна лордът на справедливостта, като леко подчерта думата и я превърна във възклицание. Беше развълнуван. — Господин Холивуд, надявам се, че няма да се обидите от неделикатността на въпроса ми дали тази отпуска е била платена.
— Ако се беше наложило, щях да платя. Но има друг спонсор.
— Друг спонсор — повтори Финкъл-Макгроу. Очевидно бе очарован и малко притеснен от използването на финансовия жаргон в този контекст.
— Сделката беше сравнително проста, каквито предполагам, са в основата си всички сделки — поясни Карл Холивуд. — Миранда искаше да открие Нел. Общоприетото мислене диктува, че това не е възможно. Има обаче някои, които твърдят, че може да се направи чрез несъзнателни, нерационални процеси. Съществува едно племе, наречено „барабанчиците“, което обикновено живее под водата…
— Известно ми е — прекъсна го лорд Финкъл-Макгроу.
— Преди няколко години Миранда отиде при барабанчиците — продължи Карл. — Влязла в партньорство. Другите й двама партньори били господин, когото познавам, също от театралния бизнес, и финансов спонсор.
— Какво се е надявал да получи от това спонсорът?
— По-добра връзка с колективното подсъзнание — отвърна Карл Холивуд. — Смятал е, че за развлекателната индустрия това ще е същото като философският камък за алхимията.
— А резултатите?
— Всички очакваме Миранда да се свърже с нас.
— Никаква вест ли нямате от нея?
— Само в сънищата си — каза Карл Холивуд.
Докато се пързаляше на запад, Нел можеше да зърне Шанхай само през вертикалните отвори между високите сгради на Икономическата зона Пудонг. Пудонг се издигаше от равнината на източния бряг на Хуанг Пу. Почти всички небостъргачи бяха от медиатронни строителни материали. Някои носеха модернизираните японски йероглифи, изпълнени в сложни цветови съчетания, но повечето надписи бяха с по-гъсто разположените, решителни йероглифи, използвани от китайците — огненочервени или черни на фон със същия цвят.
Англо-американците имаха своя Манхатън, японците си имаха Токио. Хонконг беше приятно място за работа, но като цяло имаше западняшки вид. Когато се бяха върнали в родината си, за да издигнат своя паметник на предприемачеството, отвъдокеанските китайци го бяха направили тук, при това по-голям, по-блестящ и несъмнено по-червен от който и да е друг град. Нанотехнологичната възможност за строеж на здрави постройки, които в същото време са по-леки от въздуха, се бе появила тъкмо навреме, когато всички последни оризища бяха изместени от огромни бетонни основи и над първото поколение от седемдесет-осемдесететажни сгради беше разцъфнал свод от леки постройки. Тази нова архитектура бе естествено голяма, елипсовидна и обикновено се състоеше от огромна, заобиколена с неон топка, набучена на шип, така че Пудонг беше по-голям и по-гъсто застроен на триста метра над земята, отколкото на равнището на улиците.
Гледката от върха на голямата арка на Високото шосе бе странно сплескана и бледа, сякаш цялата сцена бе втъкана в невероятно сложен брокат, оставен няколко десетилетия да събира прах и после закачен само на три метра пред Нел. Малко по-рано слънцето бе залязло и небето все още носеше оранжеви отблясъци, които помръкваха в лилав сумрак, разделен на неравномерни участъци от пет стълба дим, издигащ се право нагоре от хоризонта към тъмния небесен свод много километри на запад, някъде сред копринените и чаени райони между Шанхай и Съджоу.
