Тад отдавна бе изчезнал от дома им, макар и не преди да дари Мама с един счупен нос. Замести го Шемп, който от своя страна беше заместен от Тод, който пък отстъпи на Тони. Един ден шанхайската полиция дойде да арестува Тони, който порна с черепна пушка единия от тях насред всекидневната и от дупката в корема на полицая започнаха да излизат черва, който плъзнаха надолу по краката му. Другият полицай уцели Тони с един „седемминутен специалитет“, след което завлече колегата си в коридора, докато Тони изрева като диво, ранено животно, хукна към кухнята, където грабна един нож и започна да рови из гръдния си кош на мястото, където смяташе, че е попаднал „специалитетът“. Докато изтекат седемте минути и полицаят влезе обратно при Тони, той беше издълбал огромна дупка в гръдния си мускул чак до ребрата. Заплаши ченгетата с окървавения си нож, при което главният полицай натисна няколко копчета на черната си кутийка и Тони изпищя и завика, когато една „формичка за сладки“ се детонира в бедрото му. Изпусна ножа. Ченгетата се втурнаха към него и го увързаха целия, след което застанаха около мумифицираното му от блестящата найлонова материя тяло, поритаха го и го настъпваха няколко минути, после направиха една дупка в найлона, за да може да диша. Оформиха четири клупа на опаковката му, след което го отнесоха всички, заедно. Наложи се Нел сама да почисти кръвта в кухнята и всекидневната. Тя все още не беше много добра в почистването на разни неща, поради което в крайна сметка само размаза всичко. Когато Мама се прибра у дома, тя изпищя, после малко поплака, а накрая натупа Нел, че е направила такава мърсотия. Това много натъжи Нел и тя си отиде в стаята, взе си буквара и си измисли своя собствена приказка, в която се разказваше как лошата мащеха накарала принцеса Нел да почисти къщата и я набила, защото не се била справила добре. Докато стигне до края на приказката, тя беше забравила всички истински неща, които й се бяха случили, и помнеше само историята, която си бе измислила.
След това Мама псуваше мъжете известно време, но след два месеца се запозна с Брад, който всъщност беше много приятен. Имаше си истинска работа като ковач в анклава Нова Атлантида. Един ден взе Нел със себе си на работата и й показа железните обувки, които заковаваха на копитата на конете. Това беше първият път, в който Нел виждаше истински кон, поради което не обърна особено внимание на Брад, чуковете и пироните му. Работодателите на Брад имаха огромна къща с обширни зелени ливади и четири деца, до едно по-големи от Нел, които излизаха в красивите си дрехи и започваха да яздят конете.
Мама обаче се раздели с Брад; каза, че не обичала занаятчиите, защото много приличали на истинските викторианци по това, че през цялото време обяснявали защо някои неща са по-добри от други и в крайна сметка се стигало до идеята, че някои хора са по-добри от други. Захвана се с един мъж на име Бърт, който в крайна сметка заживя с тях. Бърт обясни на Нел и Харв, че в къщата трябва да цари дисциплина, че той има намерение да я постигне и започна да ги бие постоянно — понякога по дупетата, а понякога и по лицето. Биеше много и Мама.
Нел прекарваше повечето си време на площадката за игри, където й беше много по-лесно да прави всичките упражнения, на които Доджо учеше Бел. Освен това понякога участваше и в игрите на другите деца. Един ден играеше с една от приятелките си на онази игра, при която по едно въже се плъзга топка между двамата играчи, и постоянно печелеше. По едно време се приближи едно момче, което беше по-голямо както от Нел, така и от приятелката й, и настоя да го приемат в играта. Приятелката на Нел отстъпи мястото си и Нел заигра с момчето, което се казваше Кевин. Кевин беше едро и набито момче, което много се гордееше с ръста и силата си, а философията му за тази игра беше да печели чрез сплашване. Той хващаше топката, замахваше мелодраматично, като си оголваше зъбите и докарваше силно червен цвят на лицето си, след това халосваше топката с удар като от парен чук и всичко това бе придружено със звукови ефекти, при което цялата топка се покриваше със слюнките му. Представлението беше толкова зрелищно, че много деца просто стояха и гледаха със страхопочитание, изплашени да не попаднат на пътя на топката. След това Кевин просто започваше да удря топката все по-бързо и по-бързо при всяко нейно завръщане, като междувременно сипеше един милион обиди към съперника си. Нел знаеше, че майката на Кевин е живяла с много от мъжете, с които бе живяла и нейната майка; той се появяваше честичко с посинено око, което със сигурност не беше посинено на площадката за игри.
