Майо се загледа в пъстрите маргаритки на рисунката. Какво ли бе имал предвид изтерзаният войник? Неврологът пристъпи от крак на крак и за пореден път се върна към съня си, за да открие някаква логическа връзка. Изведнъж му проблесна, че както в съня, така и на пръста на отец Муни той бе видял не една лепенка, а две — втората бе увита върху първата. Докато разсеяно докосваше брадичката си с върховете на пръстите, Майо усети как ледените тръпки на лошото предчувствие отново полазват по тила му. Чудеше се какво ли означават лепенките. Той изсумтя и махна с ръка, след което се обърна и тръгна към асансьорите. „Какъв е смисълът? — запротестира мислено неврологът. — И без друго всичко е призракът на Марли в близкоизточен вариант — присмя се той. — Парче несмляно агнешко месо.“ Както обаче се случва в субатомния свят, където електроните, подобно на светци с кървящи длани, могат да бъдат видени на две места едновременно, Майо скоро щеше да изостави разума и драстично да промени мисленето си.
Беше сутрин.
А след нея щеше да настъпи нощ.
