Димитър полностью

— Преди време реших да направя много специално турне — бе обяснил той. — С един страхотен оркестър. Най-добрите музиканти в страната. Най-талантливите! Искахме да изпълним нови, оригинални парчета, а не онази скучна помия, която свирехме в „Парамаунт Тиътър“ на Таймс Скуеър или на колежанските балове. Затова написах няколко страхотни композиции — наистина гениални — и събрах чудесен оркестър. Тръгнахме на турне и познай какво стана… Хората не ни харесаха, Майо! Освиркаха ни! Да, след всеки концерт протестираха и крещяха, че искат големите стари хитове, докато накрая не им теглих една майна и не прекратих турнето. Върнах се в апартамента си в Манхатън, където киснех и сумтях по цял ден. В даден момент страшно се ядосах и отидох при агента ми. Казах му да събере музиканти за ново турне, но този път нямаше да им платя повече от минимума. „Минимума?! — разкрещя се той. — Еди, полудя ли? За толкова малко пари не можеш да откриеш свестни музиканти! Ще намериш само трупове, тромпетисти с белодробен емфизем!“ Аз обаче отвърнах: „Точно трупове искам! Пет пари не давам, ако не могат да четат ноти! Говоря сериозно. Направи го!“ Скоро той ми доведе някакви отрепки, които си мислеха, че музиката по ноти е психиатричен тест. Тръгнахме на турне. Звучеше гадно, направо кошмарно, нещо като „Великите романтични хитове на Мантовани за автомобилни състезатели“. Свирихме най-популярните ми парчета, всички виенски сладкиши, които жената на Моцарт е хвърляла в лицето му, а ония пещерняци умираха от кеф, аплодираха бурно и тропаха с крака! Не можех да повярвам! Отвратително! Гадеше ми се! Една вечер по време на концерт разперих ръка, за да подскажа на момчетата кой пасаж следва. Ето така, малко настрани, така че да не видят точно колко пръста им показвам. Трябваше да гадаят и всички изсвириха различни пасажи. Прозвуча като сблъсък на две галактики. Пълна какофония. Звуци от дъскорезница. Страшен боклук. И какво стана? Обсипаха ни с аплодисменти! — Шор се бе загледал мрачно в пространството. — Това беше върхът — бе заявил той. — Същата вечер отмених останалите концерти от турнето, купих си ферма, почнах да пиша и повече не погледнах назад.

— Маестро, не е ли много късно? Или… по-скоро рано?

Майо надникна през прозорчето на вратата и видя, че Шор седи буден в леглото. Държеше химикалка и бележник, а в скута му бе оставена отворена книга. Неврологът влезе в стаята и застана в долния край на леглото, пъхнал ръце в джобовете на престилката.

— Здравей, хлапе. Какво става? Как я караш? — Шор свали очилата за четене и се усмихна на Майо. После леко се намръщи и погледна замислено встрани. — Май нещо ме събуди. Не знам точно какво.

— По-добре ли се чувстваш?

— Да, много по-добре, Майо. Благодаря. Поне вече нямам главоболие и не ме свива стомахът. Ти как си? Изглеждаш странно. — Шор проточи врат, примижа и се вгледа съсредоточено в лицето на Майо. — Приличаш на човек, който току-що е изгубил най-близкия си приятел.

Майо се усмихна вяло.

— О, това стана преди много време.

— Изглеждаш, сякаш ти се е случило отново. Ела, седни. Вземи си стол.

— Не, виждам, че работиш. Няма да ти преча.

— Нищо подобно, хлапе! Искам да говоря с теб. Наистина!

На Майо му харесваше, че Шор винаги го нарича „хлапе“.

Шор вдигна книгата и му я показа.

— Заради романа чета Новия завет. Мисля, че открих нещо интересно в Евангелието на Йоан. Хайде, седни, хлапе! Седни! Трябва да чуеш това!

Майо кимна.

— Добре. — После бавно седна на един стол до леглото. — Е, какво си открил, маестро? Кажи ми!

Шор отново сложи очилата си.

— Вероятно познаваш тази част от Евангелието — започна той и посочи отворените страници на книгата. — А може и да не си я срещал. Това е пасажът, в който замерват една жена с камъни заради прелюбодеяние. Някога си мислех, че всички истории в Библията са измислица. Но този откъс — Шор пак посочи книгата — съдържа индикации, че историята е истинска! Всеки писател би го видял!

Шор забързано преразказа откъса, в който фарисеите, надявайки се да злепоставят Исус, водят при него една прелюбодейка и го питат какво мисли за закона на Мойсей, повеляващ такава жена да бъде убита с камъни.

— „Исус се наведе надолу и пишеше с пръст по земята“ — цитира Шор. — После станал и им казал: „Който от вас е без грях, нека пръв хвърли камък върху нея.“ След това пак се навел и написал нещо на земята, а тези копелета, фарисеите, се разотишли. — Със сияещи от вълнение очи Шор се приближи към Майо. — Ако това беше роман — продължи той разпалено, — ако беше измислица, мога да ти гарантирам, че в някоя глава по-нататък авторът щеше да сложи край на досадния съспенс и да ни покаже какво точно е написал Исус. Но в евангелията няма такова нещо! Не! Така и не разбираме какви са думите на Христос! Липсва каквото и да е обяснение. Следователно авторът на евангелието също не е знаел и затова не е измислил нищо!

Майо кимна леко. Мислите му се отнесоха надалеч.

— Чудесно — каза той.