Дечани беше покойник, който бродеше из хълмовете в търсене на мигове живот сред объркани спомени. Такова бе негласното убеждение на комисаря и на началника на участъка в Келеза (а по-късно и на хората от тайната полиция в Шкодра, макар че никой не посмя да изкаже подобно опасно мнение). Ето защо те се отърваха от Задържания начаса. Не знаеха какво би могло да се случи с една обикновена душа, когато се докосне до облак възкресена мъгла. Кой изобщо беше Задържания?
Някои се чувстваха неловко.
В Шкодра се придържаха към разума и изследваха Задържания с научни методи, които претендират, че материята е реална и подлежи на измерване. По-нататъшното им предположение гласеше, че мъжът е вражески агент, изпълняващ мисия, която не можеше да бъде отгатната, защото единствено големият Китай беше в приятелски отношения с Албания. А и кой би успял да проследи целите и хитрите планове на всички останали страни по широкия свят? Просто няма време, жалваха се те, но продължаваха неуморно да търсят доказателства, че странникът е бил спуснат с парашут — ушната кал, пробата от фекалиите му и мръсотията, изстъргана изпод ноктите, бяха изследвани обстойно в търсене на остатъци от храна или флора, чужди за тези земи. Огледаха дрехите му под ултравиолетови лъчи, за да намерят следи от химическо чистене. Тайнствените мъдрости обаче не доведоха до нищо. Последва преглед на зъбите на Задържания. Той разкри само „огромна амалгама“, изработена от грубо полирано сребро, и две „коронки от хром-кобалтова сплав“, който бяха „проникнали във венеца заради големия си размер и лошото прилепване по краищата“. Албанска стоматология без съмнение. Но как бе възможно това? Всички хора бяха известни на властите. Те ги преброяваха и следяха. Имената на гражданите се вписваха в безкрайни списъци, проверявани ежедневно и при най-малката промяна на местопребиваването — от къщи до пазара, после на работа и пак у дома. Наблюдаваха ги по време на „културните“ събрания след вечеря и едночасовите четения на новините, при които умовете се спасяваха, скрити зад упоени погледи. Тук хората не ходеха никъде. Водеха ги. Как беше възможно Задържания да е от тези места и да се движи незабелязано с документи на призрак? В подземието на сградата на тайната полиция в Шкодра Задържания беше съблечен гол и бе разпитван и измъчван от няколко агентки по сигурността. Всичко започна в петък сутринта, на 1 октомври, и продължи до малко преди обед на следващия ден. Механичните удари на мъчителите зареждаха агентките с неподправен гняв и ги докарваха до крясъци и ужасни заплахи. И по-лошо беше сторено. Въпреки това Задържания не проговаряше. Така на 2 октомври, обзети от ярост и недоумение, специалистите от Шкодра го изпратиха в столицата Тирана в анонимната сграда на Държавна сигурност. Там бяха истинските експерти. Кошмарите. Средствата.
Там се криеха отговорите на въпросите, които никой не беше задавал.
— Кой си ти? — повтори отегчено Разпитващия.
Изправен на крака между два удара, Задържания стоеше странно притихнал, а погледът му леко докосваше каменния под. Разпитващия се вторачи в дантелата от кръв, засъхнала на челото му. Зачуди се на какво му прилича. Изведнъж си спомни за „Мълчаливият Христос“. Миниатюрна репродукция на символистичната картина висеше в една от килиите на йезуитската семинария, недалеч от центъра на града. Бяха я видели, когато иззеха мястото от свещениците. Няколко месеца по-късно решиха да застрелят директора й и да го сменят със Самия Сабрилу — кошмарно петнайсетгодишно момиче, избрано благодарение на своята жестокост, арогантност и хитрост, както и заради преждевременната си полова зрялост и омразата, която изпитваше към баща си. Това се бе случило година преди да хвърлят всички свещеници в трудови лагери или направо в гробовете. Старата семинария бе превърната в ресторант, специализиран в кухнята на Севера. Разпитващия присви устни и се замисли. Не, мъжът не му напомняше само картината. Имаше и нещо друго. Беше сигурен, че го е виждал и преди. Може би някъде в Тирана. На една от тържествените вечери.
Или в сънищата си.
— Кой си ти? Ако ни кажеш, ще можеш да поспиш.
