Димитър полностью

Пол Димитър стрелна очи наляво. Стивън Райли излезе иззад друга колона. Все още носеше свещеническото расо на Денис Муни и държеше пистолет с дълга цев и заглушител.

— Добро утро, стари приятелю и менторе.

— Добро утро и на теб. Изглеждаш толкова различен.

— Пластична хирургия. Знаеш как е.

— Отлична изработка, Стив.

— И ти върви по дяволите, приятел! Не мърдай! Нито на сантиметър!

— Няма.

— Нито на сантиметър! Вдигни ръцете си във въздуха. Много добре. Дръж ги така. Знаеш ли, не мога да повярвам, че не си разбрал какво става. Учудвам се, че изобщо дойде. Да не би от тавана да падне мрежа, в която да се оплета? Или може би стоя върху някакъв капан? Хайде, кажи ми. Къде е уловката?

— Няма уловка.

— Не ми се вярва. И си дошъл тук невъоръжен? — учуди се Райли.

— Напротив — отговори тихо Димитър.

— Не виждам оръжието.

— Така е, но е с мен.

— Караш ме да мисля, че всичките слухове са истина, mi amigo. Може би наистина си загубил част от разсъдъка си? Е, както и да е. Жалко, че това трябва да се случи. Смахнат или не, ще ни липсваш.

— Смяташ да ме убиеш?

— Сега вече съм сигурен, че си полудял! Естествено, че ще те убия! — изръмжа Райли. — Джийн, отдръпни се настрани. Пречиш.

— Да, добре — каза послушно тя и повтори: — Настрани.

Вместо да го направи обаче, Джийн пристъпи неуверено към Димитър и протегна умолително ръка.

— О, Пол! Толкова съжалявам — заяви тя. Гласът й трепереше. — Аз съм…

— Млъквай, Джийн! — заповяда рязко Райли, без да изпуска от очи Димитър. — Добре, приятелю — продължи той. — Значи реши да тръгнеш след нас. Как разбра, че сме тук?

— Не съм тръгвал след вас, Стивън.

— Глупости!

— Истина е. Преди да дойда, мислех, че сте мъртви.

— Преди да дойдеш тук ли?

— Да. Познах ви.

— Как?

— По стъпките.

— По стъпките ли?

— Стив!

— Млъквай, Джийн! — сряза я грубо Райли, вперил поглед в Димитър. — Ще умра от смях! — каза язвително той. — Очакваш да повярвам, че си тук по чисто съвпадение?

— Не съществува такова нещо — отговори тихо Димитър.

— Значи все пак признаваш, че си ни преследвал?

— Не. Преследвах друг. Това е истината. Не вас. И без друго ще ме убиеш. Защо ми е да лъжа?

— Защото…

— Виждаш ли? Всичко е било за нищо, Стив! За едно проклето нищо! — изкрещя Джийн на Райли. — Изобщо не е преследвал нас!

— Не му вярвам — отвърна Райли с равен глас. — А сега се махни от там, Джийн! Мърдай!

— Прощавам ти, Джийн — каза Димитър. — Помни го винаги. Прощавам ти.

— Съжалявам, приятелю — заяви Райли и се прицели. — Преживяхме много добри моменти заедно. Наистина. Страшно добри. Хайде, Джийни, любов моя. Отдръпни се, моля те! Веднага!

— Не се безпокой, Стивън — каза му Димитър. — Аз ще се отместя. Сега можеш да стреляш без проблем.

Димитър пристъпи встрани, без да отделя очи от жена си. Изведнъж Джийн Димитър се разтресе от ридания и се спусна към съпруга си с протегнати ръце, за да го прегърне. В този миг милостта и куршумът избухнаха с бял пламък в мозъка й.

— Господи! — възкликна потресен Райли.

Димитър погледна тялото на жена си, свлякло се на пода. После се обърна към Райли.

— Прощавам и на теб!

— Какви ги дрънкаш, шибан психопат?

Следващите два изстрела бяха безмилостни и Димитър падна до тялото на жена си. Позата, в която ги намериха на следващия ден, напомняше за двама влюбени, легнали, за да поспят — впечатление, което не беше много далеч от истината.

Няма раздяла.