Дюн (Том трети) полностью

Отново почувства влиянието на прилива и отлива в живота на тримата. Трябва да разговарям с Лусила! Къде отиде? В библиотеката? Не! По-напред ще свърша нещо друго.

Светата майка се намираше в стаята, която бе избрала за лично помещение. Беше малко, с допълнително пространство в една от стените, запълнено с богато украсено легло. Голям брой вулгарни и по-фини щрихи в обстановката говореха, че стаята е била на някоя видна харконска хетера. Тъканите преливаха в пастелносини цветове с по-тъмни акценти. Въпреки наличието на барокови резби по леглото, нишата и тавана… (Лусила обходи с поглед цялото помещение)…, както и по всички действащи принадлежности и приспособления, обиталището бе напълно изключвано от съзнанието ѝ, когато тя влизаше в релаксационен сеанс. Легна по гръб на леглото и затвори очите си, в които неволно се набиваха множество сексуални сцени, изобразени по тавана на нишата.

Ще трябва да се справя с Тег.

Щеше да го стори по начин, който нямаше нито да накърни Тараза, нито да отслаби гола̀та. Башарът представляваше проблем в много отношения, особено там, където мисловните му процеси предполагаха потапяне и излизане от по-дълбоки извори, доста близки до източниците на Бене Гесерит.

Благодарение на светата майка, която го е родила, разбира се!

Нещичко не можеше да не се предаде от такава майка на такова дете. Процесът започваше в утробата и по всяка вероятност не спираше дори след пълната им раздяла. Не, той явно не е бил подлаган на съсипващите преобразувания, водещи до Изчадията.. Притежаваше фино действаща, но реална мощ. Родените от свети майки научаваха неща, непостижими за останалите.

Тег знаеше с подробности представите на Лусила за любовта във всичките ѝ разновидности. Бе го прочела по лицето му онзи път, когато и двамата се оказаха в квартирата му в кийпа.

Пресметлива вещица!

Напълно спокойно можеше да го каже и на глас.

Припомни си начина, по който го бе насърчавала с блага усмивка и въздействащо изражение на лицето. Оказа се, че е било грешка, унизителна и за двамата. Долавяше в мислите си скрита симпатия към башара. Някъде дълбоко, въпреки цялата внимателна бене-гъсеритска подготовка, в бронята имаше пукнатини. Учителите много пъти я бяха предупреждавали: „За да можеш да вдъхнеш истинска любов, трябва да я почувстваш временно. Дори само веднъж е достатъчно!“

Реакциите на Тег спрямо Дънкан Айдахо говореха много. Оказа се, че наставникът е едновременно привличан и отблъскван от младото им протеже.

Също като мене.

Може би бе сгрешила, като не го съблазни.

По време на сексуалната ѝ подготовка, когато я учеха да черпи сили от половото сношение, вместо да се забрави в него, преподавателите ѝ се позоваваха на анализи и сравнения в исторически план, които изобилстваха в Другите Памети на всяка света майка.

Неволно съсредоточи вниманието си върху мъжкото излъчване на Тег. Ето че почувства у себе си ответната женска реакция, при която плътта ѝ пожела да го има близо до себе си и я събуди за върха на сексуалната наслада — готова за мига на загадъчното.

В съзнанието ѝ припълзя някаква бледа насмешливост. Не, не оргазъм. Никакви научни наименования! Само най-чист бене-гесеритски жаргон — мига на загадъчното, като специалитет на Впечатката. Задълбочаването в дългата и непрекъсваща цялост на обучението в школата го изискваше. Бе приучена да вярва дълбоко в двойственото състояние на нещата и явленията: в научното познание, с чиято помощ експертите по размножителния процес ги направляваха, но същевременно и в момента на тайнството, който пращаше цялото това познание по дяволите. Историята и научната доктрина на Бене Гесерит твърдяха, че размножителният инстинкт трябва да остане завинаги заровен дълбоко в психиката. Измъкването му би довело до унищожаването на вида.

Предпазната мрежа.

Концентрира сексуалната мощ в себе си така, както само една бене-гесеритска Впечатка можеше да го стори. Започна да съсредоточава мислите си върху Дънкан. Сега сигурно беше под душа в размисъл за вечерния подготвителен урок със своята света майка-преподавателка.

Отивам при моя ученик. Важният урок трябва да бъде предаден, иначе той няма да бъде готов за Ракис. Такива бяха указанията на Тараза. Лусила фокусира изцяло мислите си върху Дънкан. Беше почти все едно, че го вижда гол под водната струя. Колко малко знаеше той за нещата, които могат да бъдат научени!

Седеше сам в преградената съблекалня до помещението с душове, намираща се непосредствено до залата за Практически занимания. Погълнат бе от дълбока тъга, донесла със себе си забравени болки от стари рани, непознати на сегашната му плът.

Някои неща никога не се променят! Сестринството отново бе започнало вечните си игри.