Лицетанцьорът на мястото на Туек разкри много неща с мимичните си изпълнения. Семейството на Върховния жрец все още не бе разбрало за подмяната. Подставеният лицетанцьор беше се оказал изключително добър изпълнител. Наблюдателните свети майки обаче научиха твърде много благодарение на внимателните си взирания в него. Разбира се, това бе едно от нещата, които сега тормозеха Уаф.
Одрейди рязко се завъртя на петата на единия си крак и прекоси с енергична крачка разстоянието до тлейлаксианския Майстор.
Спря на две стъпки от него и многозначително погледна надолу. Той предизвикателно пресрещна погледа ѝ.
— Имаше достатъчно време, за да обмислиш позицията си — обвини го. — Защо продължаваш да мълчиш?
— Позиция ли? Мислиш, че си дала възможност за избор?
— „Човек е само камъче, хвърлено във вира“ — цитира тя.
Уаф пое дъх на пресекулки. Бе изрекла точно думите, но какво имаше зад тях? Не прозвучаха както трябва, излезли от устата на жена-пауинда.
Тъй като не отговори, Одрейди продължи да цитира:
— „И ако човек е само едно камъче, то и всичките му дела не могат да бъдат нещо повече.“
Неволна тръпка я разтърси и разпали внимателно прикритата изненада в погледите на двете наблюдателни сестри-пазителки. Тръпката не беше част от уговореното.
„ТЯЛОТО И ДУШАТА НА БЕНЕ ГЕСЕРИТ ЩЕ ИМАТ СЪДБАТА НА ВСИЧКИ ДРУГИ ТЕЛА И ДУШИ.“
Зъбецът явно е бил забит дълбоко в нея.
Отговорът отзвънна в съзнанието й:
Възможно ли е старшата майка да си е поставила същата цел — да направи Одрейди уязвима? Как е могла Тараза да знае какво ще бъде намерено тук, на Ракис? Старшата света майка не само не бе демонстрирала пророчески заложби, но и предпочиташе да отклонява проявите на тази дарба у другите. В редките случаи, когато Тараза го позволяваше на Одрейди, неохотата ѝ бе очевидна за обученото око на една сестра.
Само неприятна случайност ли е било?
Потъна в бързото изричане на молитвата срещу страха, което ѝ отне времето между две примигвания, но Уаф видимо бе успял да вземе решение.
— Ще искаш да ни го наложиш със сила — каза той, — но не знаеш какви сили ние сме оставили в запас за подобен момент.
Вдигна ръкавите си, за да покаже къде са били стрелометите.
— Нищожни играчки в сравнение с истинските ни оръжия…
— Сестринството никога не си е правило илюзии по въпроса — кимна Одрейди.
— Ще бъде ли жесток конфликтът между нас? — попита Уаф.
— Изборът е изцяло ваш — каза тя.
— Защо тогава сами ни предизвиквате към насилие? — истерични нотки отзвучаха в гласа му и сестрите от гвардията позаостриха вниманието си.
— Има не един и двама, които много искат да видят Бене Гесерит и Бене Тлейлакс хванати за гушите — рече Одрейди. — Враговете ни с радост ще се намесят, за да оберат парчетиите, след като се изтощим достатъчно.
— Обявявате доводите си за единение и съответстващ договор, но не давате на хората ми възможност да преговарят! Може ли старшата майка да не ти е делегирала права за водене на преговори?
Колко привлекателна беше идеята да прехвърли обратно всичко в ръцете на Тараза, точно както самата тя го желаеше. Одрейди погледна към сестрите-пазителки. И двете лица представляваха нищо неиздаващи маски. Какво впрочем знаеха те за истинското състояние на нещата? Щяха ли да разберат, ако тръгнеше срещу заповедите на старшата?
— Имаш ли надлежните правомощия? — продължи да настоява Уаф.
Трябваше да вземе решение.
— Имам правомощията — твърдо каза тя.
Собствените ѝ думи превърнаха изреченото в истина. След като бе поела отговорността, отнемаше на Тараза всякаква възможност да я опровергае. Същевременно си даваше сметка, че решението ѝ я насочваше в рязко отклоняваща се от последователните фази на Таразиния проект посока.
Погледна към сестрите-пазителки и рече: — Останете тук, моля ви. Никой да не ни безпокои. После се обърна към Уаф:
— Можем да се настаним и по-удобно — посочи двата стола с биологично саморегулиране, поставени под прав ъгъл един към друг в отсрещната част на помещението.
Почака да седнат, преди да се върне към вече започнатия разговор.
