Не, сега нямаше време за претегляне на възможности или дори за смяна на отделен елемент в обстановката. Битката бе започнала и той влезе в нея. Рискът вече бе поет напълно. Тег вдъхна дълбоко и предпазливо погледна надолу по склона.
Бяха се прегрупирали и отново се придвижваха напред. Сега без издайнически светоглобуси, мълчешком. Без окуражаващи викове. Той положи дългия лазестрел на един камък пред себе си и с продължителен залп изпрати горяща дъга отляво надясно, оставяйки я да угасне в края поради очевидното изтощаване на целия заряд.
После свали от рамото си старото харконско оръжие, приготви го и мълчаливо зачака. Щяха да искат от него да побегне нагоре по хълма. Приведе се зад пазещите го скали, като се надяваше, че наоколо има достатъчно раздвижване, за да се объркат преследвачите-убийци. До слуха му продължаваха да достигат звуци от опаления от огъня склон. Отброи наум, за да определи разстоянието, защото от дългия си боен опит добре знаеше колко време е необходимо на нападателите, докато попаднат в зоната на смъртоносния обсег. Вслушваше се внимателно, за да не пропусне още един звук. познат му от предишните схватки с тлейлаксианци — острото излайване на команди от пронизителни гласове.
Аха, ето ги!
Майсторите се бяха разгърнали нашироко, но доста по-надолу по склона, отколкото бе очаквал. Пъзливи създания! Зададе максимален режим на стария лазестрел и внезапно се изправи в защитената си скална люлка.
Сега вече ясно видя дъгата на напредващите лицетанцьори и отблясъците на горящи дървета и храсти. Пронизителните заповеднически гласчета се разнасяха далеч зад челото ѝ, отвъд танцуващата оранжева светлина.
Прицели са над главите на най-близките нападатели, визира дистанция зад бъркотията на бушуващите пламъци и натисна спусъка — два дълги залпа напред и обратно. За миг самият той беше изненадан от разрушителната сила на старинното оръжие. Очевидно беше продукт на превъзходна техника и майсторство, но нямаше как да го изпробва в не-сферата.
Сега виковете бяха в различна тоналност — пронизителни и с лудешка отсенка!
Тег свали малко мерника и очисти лицетанцьорите в непосредствена близост по склона, давайки им възможност да почувстват цялата мощ на лъча, с което намекна, че има повече от един лазестрел. Продължи да мете напред и назад със смъртоносната дъга, като предостави на нападателите достатъчно време, преди да зърнат примигването на последния залп в края на пълното изчерпване на зарядите.
Сега! Беше успял да ги подмами и навярно щяха да са по-предпазливи. Може би това бе шансът му да се присъедини към Дънкан и Лусила. С тази мисъл, изпълнила цялото му съзнание, той се обърна и запълзя малко сковано от убежището си върху скалите по склона нагоре. На петата крачка му се стори, че го блъсва гореща стена. Имаше частица от секундата, за да може умът му да осъзнае какво се бе случило — смазващ удар от зашеметител право в лицето и гърдите! Взривът бе дошъл от някаква точка нагоре по склона, накъдето бе отпратил Дънкан и Лусила. Мъка заля пропадащото му в мрак съзнание.
И други можеха да постъпят неочаквано!
Всички систематизирани религии са изправени пред един общ проблем — наличието на слабо място, през което можем да проникнем в тях и да ги променим в наша полза. То е: как разграничават високомерие от откровение?
Одрейди внимателно избягваше с поглед хладната зеленина на четириъгълния вътрешен двор под себе си, където Шийена бе седнала с една от сестрите-преподавателки. Сестрата беше най-добрата сред тях, точно пригодена към следващия етап в обучението на момичето. Тараза грижливо бе извършила поредния подбор.
И наистина ли — случайно?
Тя се загледа над по-ниските покриви към ширналия се централен укрепен район на Сестринството. Блестящата обедна светлина обгаряше многоцветните покривни плочи.
Знаеше, че пред нея се намира най-голямото посолство, разрешено от жреците в святия техен град Кийн. Нейното присъствие в укреплението на Бене Гесерит беше в рязко противоречие с договора, който бе сключила с Туек. Но всичко бе станало преди разкритията в Сийч Табър. Впрочем и Туек вече не съществуваше реално. Оня, който крачеше из оградения район на жреците, всъщност бе лицетанцьор, изживяващ нещо несигурно, опасно и неразбираемо.
