Одрейди можеше само да се съгласи. Поведението им говореше красноречиво за мощна подкрепа от страна на средните жречески ешелони, на кариеристите, които дори се осмеляваха да пускат шеги за своя Раздвоен Бог на сбирките в края на седмицата, както и за хранилището, намерено от Одрейди в Сийч Табър.
Деветдесет и една хиляди и петстотин тона! Половината от годишната реколта, събирана от пустините на Ракис. Дори една трета от него представляваше немалък аргумент при новото договаряне на равновесието на силите.
Тя бе пожелала да възстанови в него
Нищо не се променяше с факта, че сега неговото раболепие се обуславяше от абсолютната вяра в свещената ѝ връзка с Шийена. Никога досега Одрейди не се бе замисляла за лекотата, с която поученията на Мисионария Протектива унищожават човешката независимост. Разбира се, целта винаги е била една и съща:
Думите в тайното помещение бяха предизвикали много повече от разпалването на страховете ѝ за бъдещето на Сестринството:
От хилядолетната дистанция на времето той ѝ бе внушил съмнения със същия успех, с който тя го бе сторила спрямо Уаф.
Видя въпросите на Тирана, сякаш изписани с горяща светлина пред вътрешния ѝ взор: „С КОГО СЕ СЪЮЗЯВАТЕ?“
Словата бяха прогорили съзнанието ѝ. Къде и коя беше „благородната цел“ на сътвореното от Сестринството? Сякаш дочу подигравателния отговор на Тараза:
Може би и Туек бе го разбрал. Но какво получи в крайна сметка?
Внезапно бе овладяна от натрапчиво съчувствие към починалия Върховен жрец. Той се бе оказал великолепен пример за продукта, който би могъл да се очаква от едно истински сплотено семейство. Дори името му беше показателно — непроменено още от епохата на Атреидите на тази планета. Прародителят-осиновител е бил контрабандист и верен приятел на първия Лето. Издънка от род, държащ твърдо на миналото си с думите: „В него има нещо, което си струва да се опази.“
Една света майка не би пропуснала значението на примера за потомците.
Съвременните блокове в пространствата между две успоредни улици бяха знак за този провал и същевременно дребни отстъпки пред израстващите силови елементи в ракианското общество, за които Сестринството бе хвърлило толкова време и труд в поощряване и заякчаване. Туек ги приемаше като предвестник на деня, когато ще се окаже прекалено слаб политически, за да предотврати промените, наложени от модерните времена:
Съкратен и по-оптимистичен ритуал.
Нови и по-модерни песни.
Друг начин на танцуване. „Традиционните танци са толкова дълги!“
И най-вече — по-малко рисковани пътувания в опасната пустиня за младите послушници от семействата на властимащите.
Одрейди въздъхна и рискува да погледне назад към тлейлаксианеца. Ситният човечец дъвчеше долната си устна.
Зад затворените врати на Храма вече имаше дебати за прехода в институцията на Върховния жрец. Новите ракианци говореха за нуждата „да се върви в крак с времето“. Всъщност настояваха: „Дайте ни повече власт!“
Но все още не се бе освободила от състрадателните си мисли.
Албертус бе докладвал, че малко преди смъртта си и подмяната с лицетанцьора той предупредил най-близките си роднини, че може и да не успеят да задържат семейния контрол върху върховното жречество. Беше се оказал по-проницателен и съобразителен от очакванията на враговете си. Семейството му вече настояваше за връщане на всичко дължимо, събирайки средства за запазване на властовата си база.