Следеше реакциите му. Бяха също като на заобиколено отвсякъде животно. То е най-опасно. Веднъж бе наблюдавала нечистокръвна хрътка — подивял и с подвита опашка късен родственик на някогашните домашни любимци на Дън, — оградена от сюрия млади ловджийски кучета. Отчаяно се нахвърли върху преследвачите си, пробивайки с изненадваща свирепост път към свободата. Двама от младоците сигурно щяха да куцат до края на живота си, а само едно се отърва без рана! Сега Уаф приличаше на такова животно. Видя как ръцете му трескаво си въобразяват, че държат оръжие, но представителите на Бене Тлейлакс и Бене Гесерит се бяха претърсили взаимно и с особено внимание, преди да влязат. Беше сигурна, че той няма оръжие. И все пак…
Човечето заговори с грижливо сдържано напрежение:
— Мислиш, че не си давам сметка за надеждата ви да ни управлявате по свой маниер?
— Да не забравяме за развалата, дошла с хората от Разпръскването — отвърна тя. — Гнилото отвътре.
Тактиката на Уаф се бе променила. Не си струваше да пренебрегва подразбиращото се от бене-гесеритската мисъл. Ами ако тя само имитираше несъгласие?
— Пророкът заложи действащо локаторно устройство в ума на всички човешки същества — продължи Тараза. — А самите тях ни върна с цялата им непокътната развала.
Уаф скръцна със зъби. Какво правеше тя! За миг го осени смахнатата мисъл, че Сестринството е задръстило с някаква тайна дрога разума му, може би вдишана от въздуха. Знаеха неща, които не бяха споделяни с никого! Прехвърли погледа си от Тараза към Одрейди и сетне пак го върна на първата. Разбираше, че е твърде стар след серията възсъздавания по гола̀-процеса, но не и в смисъла, влаган в понятието от Бене Гесерит. Тези хора наистина бяха стари! Рядко изглеждаха много възрастни, но в действителност бяха страхотно стари, далеч отвъд всичко, което дори той можеше да си представи! Мислите на Тараза не се различаваха особено много от неговите. Успя да зърне в очите му проблясъка на по-обхватно осъзнаване. Да, нуждата отваря нови врати пред разума. До каква ли дълбочина бяха стигнали тлейлаксианците? Колко древни изглеждаха зениците му! Имаше усещането, че каквото и да е представлявал някога мозъкът на тлейлакските Майстори, сега се е превърнал в нещо съвсем друго — например в холографен запис с отдавна и напълно заличени емоции. Самата тя изпитваше недоверие към емоциите, чието присъствие подозираше у него. Можеха ли да се обединят на такава основа?
— Каза, че отслабвате натиска — почти изръмжа Уаф, — но усещам пръстите ти около гърлото си.
— Някой стиска и нашето гърло — отвърна тя. — При вас се върнаха доста от Изгубените. Докато при нас няма нито една света майка, дошла обратно от Разпръскването.
— Но ми каза, че знаете всичко от…
— Разполагаме с други средства за придобиване на знания. Какво предполагаш, че се е случило на светите майки, които пратихме с Разпръскването?
— Обичайна злополука? — той поклати глава с отрицаващ жест.
Информацията беше съвършено нова. Никой от върналите се тлейлаксианци не бе споменал и дума по въпроса. Липсата на потвърждение разпали подозрителността му. Кому да вярва?
— Бяха покварени — рече Тараза.
Одрейди, чула за първи път общото подозрение, изречено гласно от старшата света майка, почувства огромната мощ, скрита в заявеното от нея. То я уплаши. Познаваше възможностите, плановете за непредвидени обстоятелства и умението за импровизации, които една бене-гесеритка беше в състояние да използва, за да преодолее появилите се препятствия. Нима нещо отвъд тях щеше да промени нещата?
Тъй като Уаф не каза и дума, Тараза постанови:
— Идваш при нас с нечисти ръце.
— Кой се осмелява да го твърди? — попита тлейлаксианецът. — Ти, дето продължаваш да източваш ресурсите ни така, както те е научила майката на башара.
— Знаехме, че можете да си позволите загубите, след като има как да ги компенсирате от Разпръскването — отвърна Тараза.
Уаф пое въздух на пресекулки. Дори това бе известно на Бене Гесерит! Разбираше, поне отчасти, как го бяха научили. Да, налагаше се да намерят начин за възстановяване на контрола върху мнимия Туек. Ракис бе силно желана от Разпръснатите и трябваше да бъде поискана.
Тараза се приближи още до него, сама и уязвима. Шийена направи малка крачка към старшата света майка, но Одрейди я дръпна обратно.
Бе приковала вниманието си върху старшата, а не към евентуалните ѝ нападатели. Дали тлейлаксианците наистина бяха убедени, че Бене Гесерит ще се съгласи да им сътрудничи? Нямаше съмнение, че Тараза проверяваше допустимите граници. И си бе послужила с ислямиатския език. Сега обаче се намираше толкова далеч от охраната и така близо до Майстора и неговите хора. Докъде ли можеше да стигне Уаф, подтикнат от очебийните си подозрения?
Тараза потръпна.
