Дюн (Том трети) полностью

— Никой не е искал от теб убийството на водача ми, както и да се наричаш — процеди светата майка.

Известно време младата жена се опитваше да си поеме дъх с отворена уста, а после заговори, накъсвайки мъчително думите:

— Велика почитаема мама, казвам се Мурбела. Срам ме е, че ме победихте с толкова бавен напад. Защо го направихте?

— Заслужаваше си урока — отвърна Лусила.

— Наскоро облякох тази роба, велика почитаема мама. Благодаря ви. Урокът беше великолепен. Ще ви бъда благодарна всеки път, когато си послужа с него, защото вече влезе в паметта ми. — Тя се поклони с дяволита усмивка на лицето, като леко отскочи нагоре и се изправи.

Лусила попита с възможно най-студения си глас:

— Знаеш ли коя съм?

С ъгълчето на очите си наблюдаваше Бурзмали, който също се надигна — бавно и мъчително. Остана встрани, обърнал към жените лицето си, по което продължаваше да пламти гневът.

— След умело поднесения ми урок виждам, че сте тази, която сте, велика почитаема мама. Простено ли ми е? — Палавата усмивка изчезна от лицето на Мурбела, която остана на мястото си изправена, но с наведена глава.

— Простено ти е. Идва ли не-кораб?

— Така казват. Готови сме да го посрещнем. — Този път тя погледна към башара.

— Все още ми е полезен, а и се налага да ме придружи — отвърна на погледа ѝ Лусила.

— Много добре, велика почитаема мама. След прошката мога ли да науча и вашето име?

— Не!

Мурбела въздъхна.

— Пленихме гола̀та — каза тя. — Дойде от юг като тлейлаксианец. Тъкмо бях го вмъкнала в леглото си, когато пристигнахте.

Бурзмали закуцука към тях. Сега Лусила бе вече сигурна, че той е наясно със ситуацията. „Напълно безопасното“ място гъмжеше от неприятели! Но враговете им явно знаеха твърде малко.

— Гола̀та ранен ли е? — попита башарът.

— Той още приказва! — възкликна Мурбела. — Колко странно.

— Няма да лягаш с момчето — каза Лусила. — Мой специален повереник е!

— Да играем по правилата, велика почитаема мама! Първа си го заплюх. А и вече поддаде отчасти…

Тя отново се изсмя безчувствено и невъздържано.

— Оттук. Има място, от което се вижда добре.

Дънкан се опита да си припомни къде се намира. Знаеше, че Тормза е мъртъв. От очите му бе бликнала кръв. Да, добре си го спомняше. Бяха влезли в тъмна сграда, когато внезапно около тях блесна силна светлина. Почувства болка в тила. Удар ли беше? Направи опит да се движи, но мускулите му отказваха да се подчинят.

Спомни си, че бе седнал в края на някаква обширна тревна площ. В ход беше игра от типа на боулинга — чудати кълба се стрелкаха и подскачаха без разбираема схема и правила. Играчите бяха младоци, облечени в обичайните одежди на Гайъди Прайм…

— Правят се на старци — изговори той и добре си спомняше, че го е казвал.

Спътничката му, също млада и добре сложена жена, го погледна безизразно.

— Само възрастни мъже следва да участват в игрите на открито — поясни той.

— Ъ?

Не последва отговор на въпроса ѝ. Позволяваше си да го унижава с междуметни езикови похвати!

И в следващия миг ме предаде на Харконите.

Следователно споменът беше от времето преди да е станал гола̀.

Гола̀!

Спомняше си кийпа на Бене Гесерит на Гамму. Ето и библиотеката — холограмни изображения и снимки в три измерения на Лето I, дук Атреидски. Приликата му с Тег не беше случайна; башарът бе малко по-висок, но всичко останало изглеждаше еднакво — дългото фино лице с изпъкнал нос, подновеното обаяние на Атреидес…

Тег!

Спомни си за последния храбър отпор на стария башар в нощта на Гамму.

Къде се намирам?

Тормза го бе довел дотук. Бяха се движили по запусната и обрасла железопътна линия към окрайнините на Исаи. Барони. Започна да вали, когато още не бяха изминали и двеста метра по линията. Студен, гаден сняг, от който зъбите им начаса затракаха. Спряха, за да вдигнат качулките си и да стегнат изолиращите ги от външния свят якета. Стана им по-добре. Нощта обаче бе близо. Много студена.

— Пред нас се вижда някакъв подслон — рече Тормза.

— Ще останем там до съмване.

И тъй като Дънкан не отвърна нищо, добави:

— Няма да е топло, но поне ще бъде сухо.

Айдахо видя сивите очертания на сградата на около триста стъпки пред себе си. Изпъкваше на фона на противния сняг. Веднага разпозна в нея харконски преброителен аванпост. Наблюдателите бяха проверявали (а понякога и убивали) преминаващите хора. Сградата бе построена от тукашната пръст по твърде прост начин — отделните парчета кирпич се нареждаха в една гигантска кална тухла, която пък се нагряваше с широкоструен огнемет, ползван от Харконите за разпръскване на тълпи. Когато наближиха, Дънкан видя останките на обхватна полева система с екранна защита и прорези за огнените копия на лазестрели. Много отдавна някой бе разрушил системата. Зейналите в мрежата дупки вече бяха отчасти обрасли с храсталак. Но пролуките за огнените копия стояха отворени. Да, разбира се — намиращите се вътре трябваше да виждат онези, които приближават…

Тормза спря и се ослуша, преценявайки внимателно обстановката.