— Не подценявай силата на една идея — продължи Тараза. — Атреидите винаги са управлявали като философи. А философията е опасна във всички времена, защото спомага за раждането на нови идеи.
Одрейди все тъй мълчеше.
— Дар, червеят носи нещата в себе си! Непокътнати са силите, приведени някога в движение от него. и той продължава да ги владее.
— Тар, мен ли се опитваш да убедиш, или някой друг?
— Не те убеждавам, а те наказвам, Дар. Също както Тиранът, който продължава да наказва всинца ни.
— Защото не сме това. което трябва да бъдем ли? Ах-х! Ето, Шийена идва с останалите.
— Дар, единственото важно нещо е езикът на червея.
— Щом го казваш ти, старша майко.
Тараза погледна ядно към Одрейди, но тя в същия миг тръгна напред, за да поздрави новодошлите. Мрачното настроение на по-младата сестра бе ясно забележимо.
Присъствието на Шийена възстанови донякъде душевното им равновесие. Малката жена Шийена, винаги нащрек, сякаш внушаваше усещане за успешен край. Великолепен природен материал. Предишната вечер тя бе танцувала в огромната зала на музея на фона на гоблен — екзотичен танц на не по-малко екзотичния заден план на изработеното от нишки на подправката платно, пресъздаващо пустиня и червеи. Момичето изглеждаше едва ли не като част от гоблена — фигурката ѝ изпъкваше пред стилизираната картина на дюните, и майсторски предадените подробности по телата на профучаващи покрай тях чудовища. Тараза си спомняше как тъмната коса на Шийена политаше встрани при всяко нейно движение, описвайки неясно очертана дъга при многобройните завъртания в танца. Идващото отстрани осветление подчертаваше червеникавите отблясъци на косата ѝ. Очите бяха затворени, но лицето не изразяваше покой. За обхваналото я вълнение свидетелстваше недвусмислено страстната линия на широката ѝ уста, потрепването на ноздрите, рязко издадената напред брадичка… Движенията ѝ говореха за душевна изтънченост на контрастния фон на младостта.
Днес сутринта Уаф, изглежда, отново се бе уединил в себе си. Трудно бе да се каже дали очите му гледаха навън, или бяха обърнати към вътрешния му мир.
С Уаф беше Тулушан — мургав хубавец от Ракис, избран като представител на жречеството за „святото събитие“. Тараза го видя на снощното изпълнение на танца и веднага ѝ направи необичайно впечатление фактът, че на Тулушан май никога не му се налага да казва „но“, защото тази думичка присъстваше във всичко, изречено от него. Безупречен бюрократ. С право очакваше да стигне далеч, ала надеждите му скоро щяха да се натъкнат на неочаквано голяма изненада. Тя не изпитваше никакво съчувствие към него, знаейки какво му предстои. Тулушан беше младок с мекушав характер и прекалено размити критерии, за да му се гласува доверието, което беше необходимо за висотата на подобен пост. Впрочем нищо чудно и да не беше толкова елементарен колкото изглеждаше.
Уаф отмина встрани в градината, като остави Одрейди и Шийена със спътника си.
Всичко можеше да стане и без младия жрец, естествено. Така до голяма степен бе обяснен и изборът му. Според Тараза бяха стигнали до развитие на нещата, благоприятно за евентуално избухване на насилие. Обаче самата старша майка мислеше, че никоя от фракциите в жреческото съсловие не ще се осмели да стори зло на Шийена.
Старшата майка погледна отново към пустинята. Очакваха пристигането на топтерите от Кийн заедно с товара им от Много Важни Наблюдатели (М.В.Н.). Те, М.В.Н., засега се движеха без закъснение, но тълпата беше вече факт, както става винаги, когато пристигат хора с техния ранг.
Изглежда Шийена възприемаше добре курса по сексуално обучение, въпреки посредствената оценка, която Тараза бе поставила на мъжкарите-преподаватели, предоставени на Сестринството на Ракис. През първата прекарана тук нощ тя бе повикала един от обслужващите мъжкари. После прецени, че съпътстващите неприятни неща се оказаха много повече от забавлението и забравата, които случката ѝ даде. Впрочем, какво имаше за забравяне? Да забравиш е все едно да проявиш слабост.
Само курвите се възползваха от забравата с користни цели. И ни най-малко не осъзнаваха челичената хватка на Тирана, стиснал като в менгеме съдбата на човешката раса. Както и нуждата ѝ да се освободи от тази хватка. Предишния ден бе подслушвала тайно беседата на Одрейди с Шийена.
