Дюн (Том трети) полностью

Премаза гърлото на някакъв мъж, изпречил се на пътя му, и най-после намери контролната зала на защитните системи. Тук бе останал само един човек, седнал пред контролното табло; дясната му ръка вече почти бе натиснала червения бутон…

С разсичаща длан Тег едва не го обезглави. Тялото му се строполи назад със забавено движение, а от зейналото гърло избликна кръв.

Сестринството с пълно право ги нарича курви! Човешкият род можеше да бъде тласнат и завлечен къде ли не с умело манипулиране на огромната енергия, движеща размножителния процес. Хората щяха да бъдат подтиквани към дела, които никой не би приел за възможни. Един от преподавателите му бе казал в прав текст: „За тази енергия задължително трябва да се намери отдушник. Затвориш ли я, става чудовищно опасна. Пренасочи я и тя ще помете всичко по пътя си. Ето я върховната тайна на религиите.“

Когато излезе от сградата, башарът осъзна, че е оставил повече от петдесет мъртви тела след себе си. Последната жертва беше войник в маскировъчна униформа, застанал пред отворената врата на входа; той, за лош късмет, тъкмо влизаше…

Докато тичаше покрай привидно неподвижни хора и превозни средства, Тег върна обратно лентата на съзнанието си. Запита се дали би могъл да намери утешение във факта, че последното изражение по лицето на старата почитаема мама, все още жива, бе на истинска изненада? Би ли могъл да се поздрави с равносметката, че Музафар никога вече няма да види своето дърво-дом?

За човек, подготвен в Бене Гесерит, бе съвсем лесно да осъзнае принудата, накарала го да извърши всичко само за няколко удара на сърцето. Познаваше миналото си. В старата Империя имаше много райски планети, още повече бяха те за онези, поели с Разпръскването. Изглежда хората винаги са обичали да се захващат с глупави експерименти. Тамошните люде просто се чудеха с какво да запълват времето си, прекарвано предимно в безделие. Един бърз, но значителен по обем анализ показваше, че основната причина е благоприятният климат на планетите. Той осъзнаваше вредността на подобна предпоставка, която позволяваше твърде лесното освобождаване на сексуална енергия от страна на тамошните обитатели. Дайте възможност на мисионерите на Раздвоения Бог или на друга идея, принадлежаща към някое вероизповедание, да проникнат в места с райски климат, и жестокият конфликт е повече от сигурен.

„В Сестринството го знаем — бе посочил един от преподавателите му. — Защото нашата Мисионария Протектива неведнъж е действала като възпламенител.“

Тег продължи да бяга по някаква алея, докато не се отдалечи поне на пет километра от скотобойната, в която допреди малко се помещаваше главната квартира на старата почитаема мама. Знаеше, че оттогава е изминало незначително кратко време, но вече му се налагаше да съсредоточи вниманието си върху нещо по-важно. Не бе избил всички обитатели на сградата. Останали бяха хора, които отлично разбираха какво може да се очаква от него. Бяха го видели как убива почитаеми мами. Зърнали бяха Музафар да се сгромолясва мъртъв от един-единствен удар на ръката му. Купчината трупове и забавеното връщане на направените записи щяха да разкрият всичко.

Той се облегна на стар, прашасал зид. Парче кожа бе откъснато от лявата му длан. Остави се да бъде върнат в нормалния ход на времето, докато гледаше как кръвта сълзи от раната. Беше много тъмна, почти черна.

Повече кислород в кръвта ми!

Все още дишаше тежко, но не толкова, колкото би трябвало да бъде след продължителните усилия.

Какво стана с мен!

Знаеше, че нещата са свързани и с атреидското му потекло. Под въздействието на кризата бе преминал в друго измерение на човешките възможности. Извършените в него преобразования бяха дълбоки, независимо от естеството си. Сега пред отправения му навън взор се бяха откроили много неизбежни неща от първа необходимост. А хората, покрай които бе минавал, докато стигне до тукашната алея, приличаха на неподвижни статуи…

Ще ги възприема ли някога като тор?

Знаеше, че е възможно да се случи, но само ако той го допусне. Поблазни го мисълта да си позволи минимална доза съжаление към почитаемите мами. И все пак не биваше да забравя, че Голямото Изкушение бе довело до сгромолясването в собствените им нечистотии.

Как да продължи по-нататък?

Пред него бе опъната магистралата на главното направление. В Исаи имаше човек, който със сигурност познаваше до един нужните на Тег хора. Той отново огледа алеята. Да, човекът се намираше наблизо!

Лъхна го аромат на цветя и треви, дошъл откъм далечния ѝ край. Отправи се към водещия го аромат, съзнавайки, че ще стигне до мястото, което търси, и където не го заплашва нищо. Поуспокои се, макар и временно.

Бързо откри източника на аромата. Видя разположен навътре вход със синя тента, на която се четяха две думи, написани на съвременен галахски:

„Персонално Обслужване“