Продължи да наблюдава добре подготвения персонал, който разнасяше напитките — тъмна местна бира и няколко вида скъпи вносни питиета. По дължината на бара и върху меко осветените маси бяха поставени хрупкави зеленчуци с пикантен вкус. Никой не показваше, че се чувства обиден и засегнат от очевидното подканяне да утоли по-бързо жаждата си. Беше редно това да се очаква при подобен род занимания. Бирата също трябваше да бъде по своему пикантна и леко резлива. И винаги беше. Пивоварите знаеха как да се погрижат за пресъхнали гърла.
Някои групи полека-лека ставаха по-шумни. Древната магия на пиенето вече си казваше думата. Бакхус бе пристигнал! Тег знаеше, че ако остави нещата да се развиват с естествения си ход, по-късно през нощта шумът постепенно ще се засили до най-високата си точка. след което бавно, много бавно ще започне да отслабва. Някои щяха да отидат до намиращия се отвън метеорологичен пост. Шумът в кръчмата можеше да стихне незабавно или да продължи още известно време, но все по-слаб, в зависимост от видяното. Беше сигурен, че някъде зад бара се намира нещичко, с чиято помощ показанията на приборите отвън могат да бъдат променяни.
Съдържателите на заведението щяха да застанат в строя с почитаемите мами, без да се двоумят нито миг. Той остави чашата си и извика:
— Мога ли да помоля всички да ме изслушат внимателно?
Настана пълна тишина.
Дори обслужващият персонал преустанови дейността си.
— Неколцина да отидат на стража до вратата. Никой да не влиза или излиза, докато не дам заповед. И при задните врати също, ако обичате.
След като разпорежданията му бяха изпълнени, Тег заоглежда внимателно присъстващите в помещението, за да подбере хората, на които можеше да се довери в най-голяма степен, разчитайки на двойното си зрение и стария военен опит. Вече си бе изяснил какво предстои да бъде направено. С периферията на новото си съзнание виждаше намиращите се някъде отвън Бурзмали, Лусила и Дънкан, които очакваха необходимите действия от негова страна.
— Предполагам, че не след много време ще бъдете въоръжени…
— Дойдохме подготвени, башар! — извика някой от присъстващите.
Тег долови в думите му не само гласа на изпитото, но и адреналиновия камшик, ценен високо от подобни люде.
— Ще завземем един не-кораб — каза той.
Всички се смълчаха. Нито едно от творенията на цивилизацията не беше охранявано по-строго. Тези кораби се приземяваха на специални писти или на други внимателно подбирани терени, а после отлитаха. По цялата им бронирана повърхност стърчаха оръжия. Екипажите им се намираха в непрекъсната бойна готовност на подходящи за целта места. Може би щяха да успеят единствено с някаква военна хитрост: директният щурм не им обещаваше нищо добро. Но Тег, пришпорен сега от нуждата и от неистовите си атреидски гени, бе придобил нови усещания, които доскоро съзнанието му не познаваше. Виждаше разположението на не-корабите, кацнали или намиращи се в орбита около Гамму. Пред вътрешния му взор те проблясваха като искрящи точици. свързани една с друга, а двойното зрение му помагаше да се ориентира в лабиринта на бойната обстановка.
Но не можеше ла отрече, че събираното цял живот сега го подтикваше към незабавни действия.
— За да бъда по-точен, ще завземем не-кораб от Разпръскването. Разполагат с някои от най-добрите образци. Ти, и ти, и ти — Тег посочи неколцина от вече подбраните. — Оставате тук и не пускате никой да излезе или да установи връзка с неприсъстващи в заведението. Мисля, че ще ви нападнат. Дръжте се докрай. Другите да се въоръжат. Тръгваме.
Справедливост ли? Справедливост не се иска. Ние създаваме собствена справедливост. Създаваме я тук, на Аракис: победи или умри. Да не питаме за справедливост, докато имаме оръжие в ръцете си и сме в състояние да го използвали;
Не-корабът пристигна с нисък полет над ракианските пясъци. Преминаването му вдигна вихрушки от прах, които продължиха да се носят насам-натам, докато той се приземи със силно хрущене, нарушило покоя на дюните. Сребристожълтото слънце потъваше отвъд хоризонта, все още разлюлян от дяволската жега на дългия зноен ден. Не-корабът се установи на място — блестящо стоманено кълбо, видимо за сетивата, но скрито както за всеки отправен в бъдното поглед, така и за приборите с далечен обхват на действие. Двойното зрение увери Тег, че чужди очи не са забелязали пристигането му.
— До не повече от десет минути искам да излязат блиндираните топтери и коли — разпореди се той.
Хората зад него веднага се заловиха да изпълнят заповедта.
— Башар, сигурен ли сте, че са тук?
