— Всичко, свързано с Разпръскването, следва да бъде поставяно под въпрос.

— Но не и в рамките на сегашните ни възможности. Имаме ли предвид нещо по-неамбициозно?

— Преглед на генетичните маркери в клетките на вашите хора Да потърсим общи модели в онаследеното от атреидите. Може да се появят таланти, за които дори не сте подозирали.

— Творческото ти въображение не спира да подскача.

— Слънцата С-3 и генетичните фактори. Възможни са връзки помежду им.

Защо продължава с подобни лудешки предположения? Не-планети и хора, за които защитата срещу проникване в бъдещето е пробиваема? Какво прави той всъщност?

Белонда не се ласкаеше, че думите му са предназначени единствено за нея. Видеоочите бяха винаги отворени.

Дънкан замълча, обгърнал небрежно с едната си ръка раменете на момчето. И двамата я наблюдаваха. Предизвикваха ли я?

— Бъди ментат, ако можеш!

Не-планети ли? Когато масата на даден обект нараства, енергията, необходима за неутрализиране на гравитацията, прехвърля прагове, съпоставими с прости числа. Не-защитите отговарят на енергийни защити от по-висш порядък. Експоненциално нарастване от друга величина. Дали Айдахо намекваше, че някой от Разпръскването е намерил път за заобикаляне на проблема? Длъжна беше да го попита.

— Иксианците не са вникнали в същността на Холцмановата концепция за уеднаквяване — отвърна той. — Те просто я ползват като теория, чието действие продължава дори когато не я разбираш.

Защо ли насочва вниманието ми към технокрацията на Икс? Иксианците са вземали активно участие в прекалено много дела, за да им вярва „Бин Джезърит“.

— Не си ли се запитвала защо Тиранът никога не е налагал запрета върху дейностите на Икс? — рече Айдахо. И продължи, понеже тя не сваляше поглед от него:

— Просто от време на време им е надявал юзда… Бил е очарован от идеята за неразрушима връзка между човек и машина, при която и двете страни опипват взаимно граничните си възможности.

— Киборги?

И това между другите неща.

Нима Дънкан не знаеше за остатъчното отвращение, запазило се след Бътлъровия джихад дори в средите на „Бин Джезърит“? Много тревожно! Сходството, което биха могли да постигнат двете страни — човек и машина… Като се имат предвид ограниченията пред машината, не беше трудно да се стигне до стегната представа за късогледството на иксианците. Намекваше ли Айдахо, че Тиранът се е присъединил към идеята за машинен интелект? Глупости! Тя се обърна към изхода.

— Бел, тръгваш си много скоро. Редно е да проявиш по-голям интерес към имунитета на Шийена срещу принудителното сексулно обвързване. Младите мъже, които й пращам за фино дообработване, не са впечатани, както и тя самата. Въпреки това нито една от почитаемите мами не е нещо повече от обикновен познавач.

— Белонда вече осъзнаваше каква стойност бе определила Одрейди за настоящия гола_. Безценен! А аз можех да го убия. _Непосредствената възможност за грешка от нейна страна я ужаси. Когато стигна до вратата, тя поспря, за да каже:

— Защо ни бе съобщено, че футарите, които видях на Гамму, преследват и избиват почитаемите мами? Мурбела не знае нищо по въпроса.

После излезе, без да погледне назад. Всичко, научено от нея днес за голата, го правеше още по-опасен. Но трябваше да продължат да живеят заедно, поне засега…

Айдахо пое дълбоко дъх и погледна към объркания Тег:

— Благодаря ти, че беше тук, и оценявам факта на дългото ти мълчание пред лицето на една голяма провокация.

— Тя нямаше да те убие, нали?

— Ако не бях спечелил, благодарение на теб, първите няколко секунди, можеше и да го стори.

— Но защо?

— Обзета е от погрешната мисъл, че бих могъл да съм Куизъц Хадерах.

— Като Муад’Диб ли?

— Да. И като сина му.

— Е, вече няма да ти навреди.

Айдахо погледна към вратата, през която си бе тръгнала Белонда. Отложено изпълнение на смъртната присъда. Единствено това бе успял да постигне. Може би вече не беше само незначително винтче в интригите на останалите. Бяха еволюирали до ново състояние на взаимните си връзки, при което не бе изключено да остане жив, ако внимателно се съобразява с обстоятелствата. Емоционалната привързаност никога не бе фигурирала в тези връзки. Дори с Мурбела, а също и с Одрейди… Дълбоко в себе си пленничката мразеше принудителното сексуално обвързвано, също както той, Одрейди би могла да се позове на старите клетви за вярност към атреидите, но не биваше да вярва на емоциите на една света майка.

Атреидите! Той погледна към Тег, за да види как фамилната прилика бе започнала да оформя още незрялото детско лице.

Перейти на страницу:

Похожие книги