Дюн (Том трети) полностью

Впрочем какво бе успял да постигне с Бел? Можеше да предположи, че вече няма да му подават неверни данни. Също да разчита донякъде на истинността на казаното от една света майка, съзнавайки едновременно, че всяко човешко същество е подвластно на грешки.

Сега не само аз съм в специално училище. И сестрите са в същото!

— Може ли да потърся Мурбела? — попита Тег. — Тя ми обеща да ме научи на бой с пета. Мисля си, че башарът не го е знаел.

— Кой не го е знаел?

С наведена глава и явно сконфузен:

— Аз… не съм.

— Мурбела е на площадката за тренировки. Бягай. Но остави на мен да й разкажа за Белонда.

Учебният процес в „Бин Джезърит“ е непрестанен, помисли, докато гледаше как момчето си тръгва. Мурбела бе права, когато твърдеше, че се научават и неща, познати единствено на сестрите.

Мисълта му разбуди нови опасения. Той зърна запомнена някога сцена — Сцитал, застанал зад преградна полева защита в един от коридорите. Какво изучаваше затворникът — техен събрат по съдба? Айдахо потръпна. Мисълта за тлейлаксианците винаги събуждаше спомените за Лицетанцьори. А после и факта, че всеки от тях може да „препечата“ съзнанието на жертвата си. По индукция се появиха и страховете, съпътстващи неговите собствени визии.

Аз също съм тлейлаксиански експеримент.

Това бе нещо, което не би се осмелил да обсъжда със света майка, дори в границите на зрението и слуха на която и да е от тях.

Излезе и тръгна по коридорите, за да стигне до квартирата на Мурбела, където седна на един от столовете и заоглежда обстановката след поредния й урок. Ето го приспособлението, ползвано от нея за подражателно повторение при упражнения на гласните струни. Коланите и ремъците — същинска сбруя за принудителни реакции при прана-бинду — сега бяха омотани и захвърлени небрежно на един стол. Явно бе запазила лоши навици от времето, прекарано при почитаемите мами.

Мурбела го завари на същото място, когато се върна. Беше облечена в опънато по тялото бяло трико с големи петна от пот и бързаше да го свали и да се отпусне. Той я спря по пътя й към душа, използвайки една от старите си хитринки:

— Научих някои неща за Сестринството, които не знаехме досега.

— Кажи ми ги! — тутакси бе поискано от неговата любима с блеснала пот по окръгленото лице и зелени очи, пълни с възхита. Моят Дънкан отново е прозрял нещо, скрито в тях!

— Игра, при която една от фигурите не може да бъде премествана — напомни й той. Нека се поизпотят наблюдателите-вардияни зад видеоочите! — Те не само очакват от мен да им помогна за създаването на нова религия, свързана с Шийена — нашето съзнателно участие в техния сън-мечта — но се предполага, че ще бъда досадникът, „шилото“ на съвестта им, принуждаващо ги да поставят под въпрос собствените си извинения за необичайно поведение.

— Одрейди ли беше?

— Не, Белонда.

— Дънкан! Тази е опасна. Никога не бива да оставаш насаме с нея.

— Момчето беше с мен.

— Нищо не е казал!

— Изпълнява заповед.

— Е, добре! Какво стана?

Разказа й накратко, но не пропусна да опише израженията по лицето на Белонда и другите й реакции. (Наистина, сега вече дисагите на онези, които са залепнали за видеоочите, ще са пълни!)

— Ако ти причини някакво зло — Мурбела бе повече от гневна, — няма да им сътруднича. На никоя от тях!

Тъкмо на въпроса, мила моя. Последствията! Вие, бин-джезъритските вещици, трябва много внимателно да преоцените поведението си.

— Още смърдя от тренировъчната площадка — смени темата тя. — Какво момче! Бива си го. Никога не съм виждала толкова схватливо и умно дете.

— Почакай. — Той стана. — Ще те изтрия.

Отидоха при душа и Дънкан й помогна да свали потното трико; ръцете му бяха хладни по топлото й тяло. Чувстваше колко приятно й бе да я докосва.

— Нежен и силен… — пошепна тя.

О, всички вие в преизподнята! Как го гледаше само — лакома и готова да го погълне.

По изключение мислите на Мурбела за Айдахо бяха лишени от самообвинения. Не си спомням нито веднъж да съм се събудила с думите: „Обичам го!“ Не, всичко това приличаше на все по-дълбоко пристрастяване. Докато — завършило напълно — то трябваше да бъде прието като част от живота. Също като дишането или сърдечния пулс… Слабост ли? Не, Сестринството не греши.