Дюн (Том трети) полностью

Бел е побесняла, разбира се. Глупаво е да се разчита на някой си от наказателна колония!

Одрейди се обади на групата от Комуникационната служба.

Портативният прожекционен апарат не можеше да осигури ясен образ, но Белонда и обстановката около нея се разпознаваха.

Седнала е на масата ми, сякаш е нейна. Чудесно!

Старшата майка се разпореди, без да остави на заместничката си време за поредното й избухване:

— Провери ли дали помощницата-вестител е готова за Агонията?

— Да.

Аха! Дошло й е множко на Бел.

— Погрижи се тогава. Може да бъде и наша пратеница.

— Вече го направих.

— Сигурна ли е?

— Несъмнено.

В името на всички дяволи, какво й е станало? Много е странна. Никак не прилича на себе си… Ами да, Дънкан!

— Бел, искам отворена линия за Дънкан в Архивната служба.

— Сутринта го свърших.

Добре, добре. Контактът й с голата е оказал ефект.

— Ще се свържа пак след срещата ми с Шийена.

— Кажи на Там, че беше права.

— За какво?

— Просто й го кажи.

— Много добре. Бел, длъжна съм да отбележа, че не мога да бъда недоволна от начина, по който се справяш с нещата.

— Как да не го направя, след като ти така добре се справяш с мен?

Белонда искрено се усмихваше, когато преустановиха връзката. Одрейди се обърна и видя застаналата до нея Тамалани.

— Сега пък какво има, Там?

В контактите на Айдахо и Шийена личи нещо повече от онова, за което ги подозирахме. — Тамалани се приближи до Одрейди и понижи глас. — Не я пускай да седне на стола ми, без да сме разбрали какво крият.

— Там, разбирам, че си наясно с моите намерения, но… Толкова ли съм предвидима?

— Само за някои неща, Дар.

— За мен е истинско щастие, че сме приятели.

— Има и други, които те подкрепят. Когато прокторите гласуваха, в твоя полза натежаха творческите ти сили. „Работи с вдъхновение“, каза един от защитниците ти.

— В такъв случай не може да не знаеш, че ще подържа Шийена на жаравата, преди да взема едно от вдъхновените си решения.

— Разбира се.

Одрейди направи знак на хората от Комуникационната служба да приберат прожекционния апарат и отиде да почака в края на гланцираната повърхност.

Творческо въображение.

Познаваше добре смесените чувства на обкръжението си за такива проявления.

Творческа сила!

Винаги опасна за окопалата се власт. Идваща непременно с нещо ново. А новите неща могат да омаломощят хватката на властниците. Дори в „Бин Джезърит“ се отнасяха с опасения към силите на творческото въображение. Поддържането на кила в равновесно положение налагаше да бъдат изваждани от играта онези, които караха плавателния съд да се клатушка. Това бе съставна част от ситуацията около Дортужла. Бедата бе, че одарените с творческо вдъхновение проявяваха склонност към спокойните води. Наричаха го усамотение. Необходимо бе немалко усилие за измъкването на пратеничката.

Желая ти доброто, Дортужла. Бъди най-хубавата стръв, ползвана някога от нас.

Пристигнаха топтерите — общо шестнайсет — чиито пилоти не скриваха неудоволствието си от допълнителната работа, която трябваше да свършат след току-що приключилите трудности. Преместване на цели общински поселища!

Все още в бързо променящо се настроение, Одрейди следеше как топтерите се установяват върху гланцираната твърда повърхност — всяка машина напомняше заспиващо насекомо, докато перките по крилата се свиваха в точно определен ред.

Насекомо, конструирано от смахнат робот по собственото му подобие.

След като излетяха и набраха височина, Стреги, която отново се настани до нея, попита:

— Ще видим ли пясъчни червеи?

— Възможно е. Все още обаче нямаме докладвано такова сведение.

Помощницата се облегна, видимо разочарована от отговора, който не можеше да използва за следващ въпрос. Одрейди помисли, че понякога истината обърква; нали и те самите бяха вложили огромни надежди в дирижираната еволюционна игра.

Струва ли си инак да унищожаваме всичко, което обичаме в Дома на Ордена?

Появи се едновременно движещ се поток с картина на някогашен надпис над сводестия вход на тухлена сграда в розово:

БОЛНИЦА ЗА НЕИЗЛЕЧИМИ ЗАБОЛЯВАНИЯ

Там ли бе открило себе си Сестринството? Или причината беше, че се отнасяха толерантно към прекалено много грешки? Натрапчиво втурващите се Други Памети не можеха да действат без своя цел.

Грешки ли?

Одрейди се зае да издири причината. Ако се наложи, ще трябва да приемем Мурбела като сестра. Не защото пленената почитаема мама бе неизлечим пропуск. А понеже се бе оказала зле скроен индивид, подложен на обхватна подготовка в напреднала възраст.