Дюн (Том трети) полностью

Колко спокойни бяха всички около нея, несвалящи погледите си от гонения от вятъра пясък по заоблените гърбати дюни, тук-там препускащи сухи вълнички. Слънцето на ранния следобед току-що бе осигурило достатъчно странична светлина за очертаване на по-близките пространства в перспектива. Хоризонтът пред тях тъмнееше от прах.

Одрейди се сви на кълбо в седалката и заспа. Вече съм го виждала. Аз надживях Дюн.

Разбуди я раздвижването около нея, когато се снижиха и започнаха да кръжат над пустинния наблюдателен пост на Шийена.

Пустинен наблюдателен пост. Върнахме се към него. Всъщност не сме му дали име, както и на тукашната планета… Дом на Ордена! Що за име е това? Пустинен наблюдателен пост! Описание, а не име. Подчертава се временното.

Заспускаха се надолу и тя зърна още потвърждения на мисълта си. Усещането за временно пребиваване се подсилваше от скъсената отсеченост на всички присъединителни възли. В нито една връзка не се забелязваше мекота или закръгленост. Това се свързва тук, а другото продължава нататък. Навсякъде сменяеми съединители.

Приземиха се с рязко разтърсване, сякаш пилотът им казваше:

„Стигнахме и прав ви път!“

Одрейди отиде във винаги готовото за нея помещение и потърси Шийена. Място за временно пребиваване — още една спартанска кабинка с твърдо походно легло. Този път обаче имаше два стола. Прозорецът гледаше на запад към пустинята. Стаите за кратковременен престой я подразниха. Всичко подлежеше на демонтаж за няколко часа и последващо извозване. Тя изми лицето си в нишата за къпане, правейки възможно повече движения. Бе спала свита в топтера и сега тялото й негодуваше.

Поосвежена, отиде до прозореца; благодарна на строителната бригада заради тази кула с десет етажа, а тя — на деветия. Шийена заемаше последния, който бе и наблюдателен пост, оправдаващ името на описаното по-горе място.

Докато чакаше, погрижи се за нужната подготовка.

Дай свободен път на мислите си. Отърси се от предубежденията.

Първите впечатления при срещата им трябваше да бъдат събрани с доверчиви очи. Ушите не бива да бъдат готови за необичаен глас, носът да не очаква екзотични мириси.

Избрана е от мен. Аз, първи неин учител, също съм подвластна на грешки.

Извърна се към шума, дошъл от входа. Стреги.

— Шийена току-що се върна от пустинята и все още е с хората си. Тя моли старшата майка да се срещне с нея на горния етаж, където помещенията са по-удобни.

Одрейди кимна в знак на съгласие.

Квартирата на последния етаж оставяше същото впечатление за престой в сграда от готови сглобяеми елементи. Временен подслон в челото на пустинята. Голямо помещение — шест или седем пъти спрямо размерите на кабинка за гости — но едновременно работна стая и спалня. Прозорци в две посоки — на запад и на север. Одрейди бе силно впечатлена от странната представа за функционалност.

Шийена явно се бе постарала да добави собствено отражение в обстановката. Обичайното походно легло в „Бин Джезърит“ бе застлано с покривка в светлооранжево и червеникавокафяво. Едната от срещулежащите стени бе покрита с графична рисунка на пясъчен червей с вдигната глава и пълен комплект кристални зъби в зиналата паст. Девойката я бе нарисувала, разчитайки на Другите Памети и на детството си, прекарано на Дюн.

Достатъчно красноречиво говореше и фактът, че тя не бе посегнала към по-амбициозно изпълнение — същински цветове, може би в традиционна пустинна обстановка. Не, само червеят с ивица пясък зад него, а на преден план малка фигурка на човешко същество в роба.

Самата тя?

Възхитителна преграда и постоянно напомняне на причината за нейното присъствие тук. Дълбоко впечатление от силата на естеството.

Наистина ли природата не създава лошо изкуство?

Твърдението бе прекалено повърхностно, за да бъде безрезервно възприето.

Какво имаме предвид с наименованието „природа“?

Бе виждала отблъскващи неща и в естествената пустош: трошливи дънери на дървета, които сякаш са били натопени в грешно приготвена зелена боя и оставени в окрайнините на тундрата, за да изсъхнат в грозни пародийни форми. Противно! Трудно бе да си представиш, че присъствието на такива трупи има някаква цел. Или — на слепоците със слизести жълти кожи. Къде бе изкуството в тях? Временна спирка в хода на еволюцията, решила изведнъж да се запъти за другаде. А намесата на хората внасяше ли някаква съществена разлика? Свинохлите! В „Бин Тлейлакс“ се бяха постарали да създадат нещо наистина отвратително.