Дюн (Том трети) полностью

Огромна вълна от болка заля съзнанието му: Патрин! Дяволите да те вземат, човече! Знаел си, за разлика от самия мен! Какво ще правя без теб?

Сякаш чу отговора на своя адютант, произнесен с познатия неестествено важен и превзет глас, с който той винаги бе укорявал началника си: „Башар, ще се справиш по възможно най-добрия начин.“

Постепенното и максимално спокойно обмисляне му каза още веднъж, че вече никога няма да види помощника си в кръв и плът, нито ще чуе истинския глас на стария човек. Все пак гласът бе останал… Личността се беше подслонила в паметта му.

— Няма ли да тръгваме?

Беше Лусила. Тег погледна нагоре и я видя изправена пред наблюдателната му позиция до дървото. Дънкан стоеше зад нея. И двамата бяха сложили багажа си на раменете.

Докато се бе отдал на мислите си, нощта беше паднала. Ярката светлина на звездите хвърляше неясни сенки из горската полянка. Той се изправи, взе багажа си и излезе на открито, привеждайки се под най-долните клони на дървото. Момчето му помогна да заметне денка.

— Шуонгю ще обмисли всички възможности — каза Лусила. — В края на краищата преследвачите ѝ ще стигнат дотук. Знаеш го.

— Но не преди да са изминали и последния метър по фалшивата следа. Тръгвайте.

Поведе ги на запад, през пролуките между дърветата.

Три нощи го бяха следвали по назованата от него „Патринова пътека в паметта“. През четвъртата Тег все още не спираше да се укорява, че не е огледал в развитие последствията и резултатите от поведението на помощника си.

„Добре осъзнавах дълбините на предаността му, но не бях предвидил най-очевидния резултат от нея. Бяхме заедно толкова отдавна, та мислех, че познавам ума му така, както познавам себе си. Дявол да те вземе, Патрин! Нямаше защо да умираш!“

В себе си все пак призна, че е имало защо. Патрин бе осъзнал потребността да го стори. А ментатьт пропусна да направи същото. Логиката можеше да заслепява подобно на всяка друга даденост.

Както Бене Гесерит често казваше и показваше.

Придвижваме се. Шуонгю не го е очаквала.

Трябваше да признае пред себе си, че сегашното бродене из необлагородените места на Гамму го накара да види планетата в съвсем нова светлина. Във Времената на глада и Разпръскването тукашният регион, лишен от надзор, се беше превърнал в диво растително царство. По-късно го промениха донякъде, но все още продължаваше да си бъде пущинак, оставен почти изцяло на самотек. И до днес достъпът до него бе възможен само по Потайни пътеки и с помощта на маркировка за лично ползване. Внезапно Тег видя Патрин като младеж, опознаващ тукашните места — оня скалист стръмен хълм например, внезапно появил се на звездната светлина посред дърветата, или пътеките, очертали сами себе си покрай разклонените гиганти.

„Ще помислят, че сме се втурнали към някой не-кораб“ — бяха обсъждали двамата с Патрин, когато оформяха етапите и подробностите на плана им. — Преследвачите трябва да бъдат подмамени в следваната сега посока. Но помощникът му не бе казал, че той ще бъде мюрето.

Тег преглътна някаква горчива буца в гърлото си.

Дънкан не можеше да бъде добре пазен в кийпа — продължи да се убеждава.

Беше напълно вярно.

Лусила дълго бе нервничила през първия ден, прекаран под животозащитното покривало, пазещо ги от наблюдателните прибори на евентуални преследвачи от въздуха:

— Трябва да се обадим на Тараза!

— Веднага щом е възможно.

— Какво ще правим, ако нещо стане с теб? Искам да знам целия план за бягството.

— Ако ми се случи случка, не ще можете да следвате пътя на Патрин. Просто няма време, за да го поеме паметта ти.

През този ден Дънкан почти не взе участие в разговора. Гледаше ги мълчаливо или придремваше, разбуждайки се с гневна неприязън в очите.

На втория ден, прекаран отново под защитното покривало, момчето ненадейно попита Тег:

— Защо искат да ме убият?

— За да осуетят планираното от Сестринството за тебе.

Дънкан погледна към Лусила и попита:

— Какво са планирали?

След като тя не отговори, момчето отбеляза:

— Разбирам, че знае, но аз трябва да завися от нея. От мен се очаква да я обичам!

Според башара Лусила доста добре прикри обзелия я смут. Очевидно плановете ѝ по отношение на гола̀та се бяха объркали, а последователността им бе напълно разрушена от сегашното бягство.

Поведението на Дънкан подсказваше и друга възможност — не можеше ли гола̀та да бъде прикрит Прорицател? Какви допълнителни способности бяха заложили в него лукавите тлейлаксианци?

Когато нощта припадна в пущинака за втори път Лусила изригна в нападки: