Следите и оставените знаци трябваше само да бъдат разчетени. То буквално течеше в тукашния свят, движейки се подобно на амеба, за да се промъкне незабелязано до всяко място, където можеше да се настани. Знаеше се, че на Гамму има богатство, останало от Разпръскването. Толкова огромно, че малцина подозираха (или можеха да си представят) обема и мощта му.
Той спря внезапно. Маркировката и знаците в околния пейзаж, предадени му от Патрин, изискваха пълна концентрация. Право пред тримата се намираше гола скалиста тераса — характерен отличителен знак, заложен в паметта му от верния помощник. Преминаването през нея щеше да бъде едно от най-опасните начинания в целия преход:
Тег го свали от багажа си и го преметна върху едната си ръка. После даде знак да продължат. Тъмната тъкан на покривалото зашумя, триейки се в тялото му при всяка крачка.
Помисли, че Лусила постепенно се превръща в наистина значима фигура. Не криеше, че се домогва до обръщението
Лусила — Впечатаната прелъстителка.
Жените от Сестринството със същото предназначение до една бяха сексуални експерти. Лично майката на Тег го посвети още съвсем млад в тайните на системата им, като го изпращаше при внимателно подбрани местни девойки, за да се изостри чувствителността му към знаковите послания, излъчвани както от самия него, така и от страна на другия пол. Подготовката бе забранена извън надзора на Дома на Ордена, но Теговата майка беше сред
Почти чу
Тег спря в края на опасния скален пасаж. После върна покривалото в денка си. Докато го уплътняваше, Дънкан и Лусила чакаха близо до него. Въздишка на облекчение се отрони от устата на водача им. Защитното покривало винаги предизвикваше безпокойството му. То не притежаваше отражателния капацитет на пълноценен боен щит, така че попадението на лазестрел щеше да доведе до бързо възпламеняване с вероятен фатален изход.
Ето как определяше оръжията и механичните приспособления с подобна насоченост. Беше по-добре да разчита на ума и съобразителността си, както и на собственото си тяло и на Петте начина на поведение от школата на Бене Гесерит, научени от майка му.
— Защо спряхме? — прошепна Лусила.
— Вслушвам се в нощта — каза Тег.
Лицето на Дънкан, неясно очертано в процеждащата се през дърветата звездна светлина, бе обърнато към него. Изразът на чертите му вдъхваше увереност. „Идва от стаени някъде памети, достъпът до които е скрит — помисли момчето. —
Според Лусила бяха спрели, понеже старото тяло на башара се нуждаеше от почивка, но естествено не можеше да го каже. Той бе споменал, че планът му включва и възможност за отвеждането на Дънкан на Ракис. Много добре. Единственото важно нещо за момента.
Вече бе съобразила, че убежището някъде по пътя пред тях трябва да представлява не-кораб или не-стая. Нищо друго нямаше да е достатъчно. По някакъв начин Патрин е държал ключа за него. Няколкото кратки коментара на Тег говореха, че благодарение на помощника му бил очертан маршрут за бягство и спасение при извънредни обстоятелства.