Мара не беше съвсем убедена, но се завъртя към огледалото, скъп подарък за сватбата й от един кланов вожд. Замъглената фигура отвърна на погледа й. Поради специалните мазила, които ползваше по време на бременността, тя почти не бе оставила следи. Гърдите й бяха малко по-големи след раждането на Аяки, но коремът си оставаше все така плосък. След раждането на сина си бе започнала да се занимава с тан-че, древно танцово изкуство, което заздравяваше тялото, без да отнема гъвкавостта. Но Мара не виждаше особена привлекателност в тънката си фигура, особено след като бе зърнала пищната Теани.
— Ще се чувствам ужасно глупаво — призна тя на отражението си! Въпреки това позволи на слугините да я облекат в ефирната роба, допълнена от няколко бижута и панделка на десния глезен. Бухналите ръкави скриваха превръзката на ръката й. Накоя затананика по-високо и вдигна косата й. Закопча я с брошки от слонова кост и нефрит, след което остави няколко непослушни кичура да се спуснат покрай лицето й.
— Мъжете обичат леко неугледния вид. Това ги подсеща как изглеждат дамите на сутринта.
— Подпухнали и гуреливи? — Мара почти се засмя.
— Ба! — Накоя размаха пръст. — Имаш да учиш много от това, което жените отгатват по инстинкт, Мара-ани. Красотата е поведение, а не само лице и тяло. Ако влезеш в градината бавно, като императрица, сякаш всички мъже са ти роби, Брули ще пренебрегне сто красиви танцьорки, за да те вкара в леглото си. Това умение е необходимо на всяка Управляваща лейди не по-малко от търговската компетентност. Запомни, трябва да се движиш бавно. Бъди колкото се може по-елегантна, докато сядаш или отпиваш от виното си. Като жена от Тръстиковия живот, която се показва от балкона си. Усмихвай се и слушай Брули, сякаш всичко, което казва, е гениално. Ако се пошегува, засмей се, в името на боговете, дори шегата да е глупава. Ако робата ти се разтвори, остави го да надникне за момент, преди да се покриеш. Искам този син на Кехотара да пръхти по теб като разгонен бик нийдра.
— Дано планът ти да си заслужава — отвърна Мара с неудоволствие и прекара пръсти по потракващите огърлици. — Чувствам се като пазарска сергия. Но ще се преструвам на онази курва на Бунто, Теани, щом смяташ, че това ще помогне.
Гласът й се стегна.
— Но, майко на сърцето ми, няма да вкарам в леглото си тази птица кали.
При споменаването на птицата, която мнозина благородници отглеждаха заради красотата й, Накоя се усмихна.
— Той наистина е кали, господарке, и планът ми включва да ни покаже най-хубавото си оперение.
Мара кимна и тръгна рязко към вратата, но си спомни, че трябва да ходи като жена от Тръстиковия живот.
Беше се изчервила от притеснение, докато се приближаваше съблазнително до младия ухажор. Мислеше, че префърцунената й поява е глупава, но Брули се напрегна на възглавниците си, скочи на крака и й се поклони, като я изпиваше с очи.
А щом Мара седна, понечи да й налее вино лично, но слугата, който всъщност бе Аракаси, го изпревари. Изражението му не показваше недоверие, но Мара знаеше, че няма да й позволи да вземе чаша, докосвана от васал на Минванаби. Усети, че Брули е спрял да говори, и му се усмихна сияйно. След това сведе очи почти срамежливо и се престори на заинтересована. Разговорът беше тривиален и засягаше хора и събития от минимално значение. Но тя слушаше клюките, сякаш темата я удивляваше, и се смееше на остроумията на Брули. Слугите поднесоха напоени във вино плодове. Дъхът на Брули започна да мирише по-силно на алкохол, езикът му се развърза и смехът му забумтя из цялата градина. Един-два пъти той докосна леко китката на Мара и въпреки че тя не бе опиянена, нежността му караше тялото й да потръпва. Зачуди се дали Накоя не е права, че в любовта има повече от грубостта, показана от Бунтокапи.
Въпреки това вътрешните й бариери си стояха. Странното й държане в ролята на изкусителка й се струваше смехотворно, но започваше да забелязва, че Брули се връзва. Погледът му не се откъсваше от нея. Веднъж, когато махна на Аракаси да налее още вино, предницата на робата й леко се разтвори. Тя послуша съвета на Накоя и изчака миг, преди да се прикрие. Миглите на Брули трепнаха и той впери очи в гърдите й. Странно, че толкова красив мъж се впечатляваше от нещо толкова малко. Сигурно беше имал много жени. Как така не се отегчаваше от поредната? Но мъдростта на Накоя беше древна. Мара последва съвета й и малко по-късно позволи на ръба на робата да се вдигне леко.
Брули заекна, усмихна се и отпи от виното, за да скрие смущението си, но не можеше да откъсне поглед от разкрилото се бедро.
Накоя беше права.
— Брули, прости ми, но трябва да се оттегля — каза Мара й затрепка с мигли. — Надявам се, че ще се върнеш при нас… — направи пауза, сякаш й беше трудно да мисли, после се усмихна, — да речем, след два дни. — Надигна се с цялата грация, на която бе способна, и позволи на робата си да се отвори още повече. Брули се изчерви и за нейно задоволство я увери трескаво, че ще се върне. След това въздъхна, сякаш два дни бяха прекалено много време.
